Fake news

ХуЛитер Записан(а): Jul 02, 2013 Мнения: 3

Разбрах, че черни дупки има не само в Космоса, след като попаднах в шуменските студентски общежития. Те те поглъщат като фуния и те изплюват някъде извън реалността под форма и съдържание, различни от изначалните ти. Всяка случка там е като виц.
„Точен като смъртта“ – така иронично ме наричаха моите приятели заради пословичните ми закъснения. Да закъснявам, за мен беше естествено като оставянето на въглероден отпечатък. Закъснях дори за празненството за рождения си ден, но хубаво че отидох, защото там срещнах много яка мацка, родом от място, откъдето хората не си вземали и котка. Съвсем закономерно станахме гаджета и за ужас на моите приятели се монтирахме трайно в стаята ми. Като изключим преживяванията на войнишката пружина, всичко останало беше кошмарно. Особено когато трябваше да я посрещам на гарата, защото, о, изненада – неспасяемо закъснявах. А тя се цупеше така, сякаш за това е родена. Тия ситуации съвпаднаха с идеята ми за съзряване и отговорност, ето защо си казах, че при поредния път, когато тя пристигаше с влака, ще съм на линия с ефектна усмивка в стил „не го очакваше, нали“. Най-кофтито дежавю за армагедон съм имал, когато през въпросната вечер комшийката ми свирна да пия една ракия, щото празнували нещо си. Отговорен човек съм и реших да уважа поканата. На тоя да обърнеш внимание, на оня, на себе си – нарциса… по едно време осъзнах, че съдбата си е направила каламбур с мен за пореден път. Погледнах часовника, а стрелката като гилотина отсичаше броените минути до 22:00. Оставаха точно 5. Беше късно дори за такси. Оставаше единственият финт да спринтирам по партизанските пътеки, защото по права линия гарата беше близо. Тичам аз и ми идва гениалната за онзи момент мисъл да изскоча на жп линията, че ако не успея да съм на перона, да бягам близо до влака и да махам с ръка, тя да ме види и да си каже: ей, поне е опитал. Свирката на влака се чу иззад завоя, а аз – газ по линията. По едно време ме озари ярка светлина, чу се ту-тууут… и се събудих в една циментова канавка. Турбуленцията ме беше отвяла, целият бях изпокъсан като просяка от приказките. Таксиметровият шофьор, който ме откара до общежитията, на следващия ден разправял, че не успял да преодолее шока, спрял да бачка и се прибрал. Извикаха линейка, която ме откара в болницата. Слава богу, нямах счупвания, но бях толкова натъртен, че се наложи същото онова гадже два дни да ме изпикава в „патка“. На третия ден избягах от болницата, щото все пак трябваше историята да има някакъв героичен завършек. После при мен дойде един дознател и ми каза, че 15 транспортни полицаи ми издирвали останките, защото машинистът съобщил с разтреперан глас: „Прегазих човек“. И ми показа едно заглавие във вестник „Шуменска заря“: „Студент се хвърли под влака заради нещастна любов“.

Да не е Знаменосец? Very Happy

Намерил си правилното място за своето чувство за хумор! Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите