Красавицата и Храсталарят

ХуЛитер Записан(а): Jul 02, 2013 Мнения: 3

Берген е красив град, особено през лятото – белите нощи създават приказна и леко зловеща окраска на готическите сгради. За пръв път се прибирам пеша, маршрутът е лесен – само направо, после стигаш гробището и… гледаш да го минеш.
Беше към 1 – 1:30, безлюдна бяла нощ. Забелязвам, че по дългата алея, чийто край се слива в далечината с чукарите на връх Улрикен, да се задава нещо изключително и русо. Високо, стройно, носи се като нимфа, сякаш е една педя над асфалта… И да, за щастие – категорично е жена.
Тя ме погледна и благо се усмихна. Мъжествено се опитах да се разделя с мухльото в мен, но някак оттренирано просто забих поглед в земята. И се разминахме безмълвно. Обърнах се плахо да я погледна за части от секундата, щото не е възпитано, нале, и продължих. Вървя си и си казвам: поне да се беше пробвал, а не сега да се чувстваш като евнух.
Тоя гаден, натрапчив нюанс с евнуха взе своя връх: кръгом, команда газ! И див спринт на обратно…
Очевидно от срещата с вълшебната блондинка бях извървял около километър по пътя за вкъщи. Ясно ми беше, че шансът да я намеря, е минимален. Докато стръвно препусках, мислите ми бяха в унисон с галопа. Какво ще ѝ кажеш? Как ще я спреш изобщо? По дяволите, поне да имаше едно цвете!
Гледам аз за цвете тук, цвете там… цвете йок… До момента, в който скивам в двора на едната болница насадени храсти. Скок и съм там. Кърша, кърша… мама му и храст – жилав като лоза!
Успях да изтръгна едно стебло от корена и пердаша надолу… И ето го приказния силует!
Съкратих разстоянието адски бързо. Едва успях да пикирам 10-ина метра зад момичето. То се обърна леко стреснато и ме погледна с едни големи очи – вероятно ме беше разпознало поради впечатляващо запомнящата ми се осанка… и факта, че на алеята бях само аз.
В следващия момент погледът ѝ се измести към прясно изтръгнатия храст, от който още се ронеше пръст. Погледнах го и аз, погледнах и нея. И си опънах ръката тъй, все едно Хитлер поздравява есесовците, а храстът с пръстта висеше като изкорубена военнопленническа глава, изтръгната барабар с гръбнака.
Освен красива, очевидно девойката се оказа и психически устойчива – макар и трудно за осмисляне, тя разпозна в тази безумна картина добрите ми джентълменски намерения. Кроткият ужас в очите ѝ премина в умиление. Единственото, което дебилно успях да отроня, беше: for you…
Тя се усмихна и взе храста. И замълча очаквателно.
Аз кимнах. И отново дебилно, с очи, забити в земята, направих една, две, три стъпки заднешком. Погледнах я, махнах ѝ и… толкова.
Леко вцепенена, тя се обърна с приятно смутена физиономия и си пое по пътя…
А аз по моя. Пак на обратно и пак с оная адекватна за съществуването ми мантра: абе, ти си голям мухльо, ве…

ХуЛитер Записан(а): May 13, 2007 Мнения: 58

Аааа, страшен текст! Браво Laughing

Ахахаха, звучи абсурдно достоверно! Храсталарят, здрастЕ! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jan 26, 2005 Мнения: 9

Дълбае неистово като червей въпросът - дали девицата е засадила храста на могилата на платоничната, родена с непомерна надежда, горяла бурно в няколкоминутния си живот и загинала в недоумение любов?
Би било престъпление да не го е направила Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите