Свръхестествено стихотворение

Гледам все с десния крак да закрача.
Всякакви шахти по пътя прескачам.
Стълби и стълбове заобикалям -
локви избягвам - ще се изкалям.

Чуя сирена и в миг се заключвам,
и за червено се хващам - научно!
Черните котки по пътя разгонвам -
да не пресичат пред мен незаконно.

Щипчица сол хвърлям през рамо.
Захар да хруска в краката ми само,
захарен път, все под слънце, постелен.
Захарни къщички. Вечна неделя.

Свръх е, естествено. Огледалата
пръскат се, щом си погледна суратя.
Всичките черни котки се сбират,
пробва се всяка да ме нервира.

Даже безгрижно да си подсвирквам
в джоба ми винаги дрънкат стотинки,
свръх е, естествено. Конски подкови
падат от слънцето, тропват отгоре ми.

Котки и черни коне надпрепускват се.
Свръх е, естествено, само изкуството.
Чудо, което се случва внезапно,
свръх е естествена любовта -

лято сред ледовете на вечната зима.
Стръкче зелено в асфалта, любими!

ХуЛитер Записан(а): May 13, 2007 Мнения: 58

Много шантаво и свежарско Smile

И шантаво и ти отива! Laughing

Чудничко и с връх, естествено! Smile

Успех!

Марте, направо е като картина на Шагал - но в поезията - сега издирвах негови картини като илюстрация за твоя стих! Smile

Много, много ми хареса - браво! Smile

ХуЛитер Записан(а): May 27, 2008 Мнения: 130

Късмет и дано не ти мине котка път Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите