Бръмбърът

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Мартенски ден беше, ама не като днешния – сив, студен и дребноснежен.
Хем беше наваляло обилно от предишните дни, хем едно облаче нямаше по небето и слънцето възпламеняваше с цветовете на дъгата всяко ледено кристалче от снежните преспи по пътя към пазарчето – поне за този сняг мога да гарантирам с възторга си!
А пък самого рударски пазарче как си общуваше с мартенското слънце... – не е истина!
Как светеха плодовете и зеленчуците, сакаш намерили своето призвание – да се перчат с яркостта на цветовете си - кой от Турция, кой ог Гърция , кой от Патагония долетял...
Най ми грабнаха погледа едрите оранжеви портокали. И най-вече, че бяха дебелокожи.., което за портокал е добре, понеже от корите им правя „Портокалови шоколадки“ /за рецептата – на лични.../
В миг един – нещо забръмча покрай ухото ми и тромаво се курдиса върху един от портокалите.
Бръмбър! Як! В златиста гама оцветен, малко нещо между земна пчела и осоподобна муха, но много, много по-едър и по-ярък и от двете.
И както си падам по насекоми всякакви – усетих как смартфонът в джоба ми загрява от нетърпение да улови това удивитерно насекомо – за науката или поне за групата „Ентомолози и насекоми“ във Фейсбук. Дано, дано не отлети, дано ме изчака да го щракна, това чудо на природата!
Слънчето беше много ярко, не виждах изобщо картина на дисплея, но хубавото беше, че бръмбърът, имаше нужда да акомулира топлина и не бързаше да отлита. Аз, като опитен снимач, първо си осигурих едно щракане от по-далечко, после постепенно приближавах до обекта на своето въжделение и щраках, щраках..., убедена че поне 50 процента от снимките ми ще са на фокус. Накрая дотолкова приближих дистанцията, че бръмбърът изръмжа като моторетка и отлетя ниско, но стремглаво, докато се изгуби зад сергиите.
Не тръгнах да го проследявам – бях го наснимала предостатъчно.
Имах усещане за щастие – сякаш заради моето възхищение от красотата на природата – зимата, слънцето, цветовете..., Бог ми поднесе и едно малко бръмчащо подаръче, за да го фотна и задължително споделя с любители и ентомолози във Фейсбука.
Нямах търпение да се прибера в къщи , на стайна светлина и да се насладя на снимките си. И да не пропусна, си казвах, като ги поствам, да отбележа мястото и датата на заснемане – това е задължително изискване в групата!
По пътя към дома се сетих, че щях да купя няколко портокали , но си намигнах сама на себе си:
портокалите не отлитат –няма да ги мисля точно днес.
Благодаря ти, Боже! Наистина ме зарадва много – задължена съм ти!
В къщи си свалих ботушите, якето, измих си ръцете /винаги го правя/ и чак тогава седнах с телефончето на дивана – готова за голямата наслада от кадрите си. Поне един, дето се вика, ще е съвсем супер!
Е..., не един кадър – десет ли бяха, дванадесет ли – всичките бяха на фокус... с опуленото ми лице на небесносин фон и по-голямо или по-малко наличие на чадър с реклама на Кока-кола...

Може да се случи на всекиго. И с мене се е случвало.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Едва ли си го преживял
със бръмбър неизвестен.
Разбрах по отзива ти вял
и суховат., но - честен. Smile

Щрак Блъмбарзинка на портрет, значи... Laughing

Много яко! Успех! Smile

За сухостта си съжалявам
и много ти се извинявам,
ала виновна си и ти –
че тази случка съкрати.
Защо докрай не я докара?
Да беше постнала и снимката,
със надпис “Бръмбар на пазара”,
ума ни щеше да изкараш!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Изкарам ли ви умовете –
сама без ум ще съм, човече!
Бръмчи отдавна в мен поета,
и прозаика бръмва вече.

А бръмбърчето от пазара
бе златно и така прелèстно,
че вместо него да се вкарам
в науката – не ще е честно!

Smile

)

Обичаш всичко живо и всичко живо те обича, пак ще дойде!!!
Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите