#Ваня# фигура 3 АСО – експрес

ХуЛитер Записан(а): Jun 19, 2009 Мнения: 101

1. Тема – Моите проекти
Трета подред рисунка за кейса, ето защо решавам, че мога да започна да рисувам направо, докато Провидението – чрез вещата намеса на дамата с име на цвете, не ме вразуми – ааа! не може , свърши си работата и си настрой невроните! (Всеки път се поздравявам, че си я избрах точно нея за водач). И понеже съм прилежна – как иначе! -взех своите 2 минути.
Потокът отново бе откровено тенденциозен – с цели фрази в нюанса КАКВО МИ ПРЕЧИ – нали целта на агоритъма е сваляне – експресно, на ограниченията и напрежението. И какво се случи? – буквално формулирах :” нуждата да бъда полезна”! и ръката ми остро изтръпна и се скова, не можех нито да продължа да пиша, нито да пусна маркера. Дъхът ми спря.
И се замислих, ЗАЩО? – осъзнах, че когато НЕ ЗНАМ как или НЕ МОГА за себе си да реша или придвижа нещо, някак подсъзнателно се опитвам да компенсирам и се поставям в нечия услуга. А това е такъв капан! Защото има тънка разлика между това да си услужлив и това да си слуга! Понякога – най-често най-близките, толкова свикват да им услужваме, че ПРЕКРАЧВАТ тази граница.
Много е трудно да воюваш за границите си! Особено с най-близките, ОЧЕВИДНО (война ли се води отвън? или бъркам)…
Обаче тук не става дума за тях, а именно за МЕН – как да изляза от този омагьосан кръг?
2. Катарзис – кошмар – маркерът за малко да скъса листа. Той се събра, нагъна, линиите се накъсаха – на моменти не си личаха – там, където писецът е прескочил. Голяма каша. Разстроих се и ми се искаше да смачкам всичко, но се въздържах – нали ТОВА Е УПРАЖНЕНИЕТО!!!!
3. / 4 - Заех се да прекарвам невролини – същата работа – писецът дращи, та се не трае. Смених 2 маркера – все тая. РЕШИХ ДА ГИ ЗАТОПЛЯ – явно е вярна приказката за ЗАТОПЛЕНИТЕ отношения . Пък и от спорта знам – не си ли загрял – контузията ти е в кърпа вързана.
Нейсе, минах по линиите на изхвърлянето – видимите и невидимите; свързах прекъснатите – получи се манджа с грозде! Е сега, викам си, тая прежда, ако аз не я заплета в нещо красиво,така ще ме усуче, че чак ще ме задуши.
4. /3 Пуснах си музика и … не усетих! Направо литнах толкова леко ми тръгна със затоплените на радиатора маркери, с прекрасната музика.
А на финала видях какво? Видях едно огромно сърце точно по средата на композицията! Видях облаци, простор и усетих слънчевите лъчи.
Ами да! От това имам нужда – да си спомня колко е просто – слънце, въздух и простор. От това имам нужда, за да работя над своите проекти. И на това имам право! Нищо, че понякога и аз не знам каква ще е следващата ми стъпка, какво трябва да се предприеме – нека имам време да се науча; да усвоя нови неща! Аз обичам да уча!По обичам да знам, а най обичам да мога !
4/? Архетипиране – избирам да работя само с трите цвята – жълт – слънце, топлина, светлина ; син – простор, свобода, необятност; ЗАЩИТА! И бял – чистота, въздух, лекота! И ВИСША ПРОЯВА НА благо! От това има нужда сърцето ми, душата ми, за да развие всичко онова, което все още не е съумяла, но КОЕТО Е В НЕЯ!
5. И тъй като искам растеж, ЛИНИИТЕ НА ПОЛЕТО са дебели, цели три на брой и вертикално насочени. Средната линия пресече сърцето ми – Бог е с мен.Отново! Благодаря за знака.
6. Фиксацията – точно в центъра – златното сърце и красотичките наоколо. Както споделих на дамата с име на цвете, прилича ми на малка маргаритка под лазурно небе
7. Тема 2.0 – Моето място – там, където да бъда себе си ПЪРВО за себе си и чак слеед това за когото и друг да било, тоест – МОЯТ ДОМ.
Тема 2.0 Моят дом

Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите