СУПЕРВИЗИЯ / #Ваня # фигура 1 АСО

ХуЛитер Записан(а): Jun 19, 2009 Мнения: 101

1. Тема 1 – Моята женственост
Спирам се на темата точно днес, началото на най-женския месец, в контекста на няколко важни събития. Лично за мен – след месец на „бясна” нейрографика и приети „на екс” Базов курс и цял маратон. В общочовешки план – кризата, войната, а в битов – бялата виелица отвън.Поставям си мартеничката и си мисля, че Марта като всяка жена няма как да не се разлюти срещу всичко това.
Моята женственост в женския месец. Защото след всички практики,съпротивления, знаци и размисли; между ежедневието и работата с новооткритите фини нива осъзнах, че точно тя е истинската ми жива рана. Още от дете, когато се стремях да компенсирам баща ми за мечтания син и до късните си тийнейджърски години бях горда, че съм „мъжкото му момиче”. Възприемайки се просто като еднo от момчетата – в класа или отбора, не разбирах защо така се биеха кой да ме отнесе на ръце, когато отказвах да бягам от часовете. А и след това, когато се наложи да съм и майка, и баща за детето си.
МОЯТА женствност! Без да я поставям в услуга никому, да я дарявам, споделям и прочие!
МОЯТА! Как имам нужда от точната доза – здравословен егоизъм!...
2.И правя Катарзис .
Прилича на повит Сол Ключ. Да, нося музика в себе си. Защо я заключвам?
Доволна съм. Започвам с удоволствие работа по окръглянето.
3. Работя и мисля, добре, нека я чуя тази музика, нека се прояви. Може би затова все имам проблеми с ушите – не от басейна – мютнала съм си собствената музика. – и хооп – ето го първото проявено сърчице – знаех си! Бе, леко ми е, пее ми се.
Работя и нещо започва да ми се завърта в главата. Май ми се иска да си пусна музика. Коя ли, не зная засега, но я усещам, тръгнала е. Не бързам,работя бавно,следя себе си – ето и втори лист ми потрябва за супервизията – то сапунена опера може да си спретна така – в едно кейсче.
Работя, запознавам се със собствената си женственост. Нарушавам за миг правилата и в средата на окръглянето за момент оставям маркерите, за да си направя кафе. Заповядай, Прекрасна, да си пийнем, да се разговорим..По изгрев със себе си, а вън градът в бели пелени.
Има тесни места, които по принцип би трябвало да запълня, но не ми се иска. Нека приключа с всичко и се видя такава, каквато досега – половин век!!! проспах и не разбрах, че ме има! Няма да бързам. Ще бъда прецизна.
Ха ха, не! Посегнах към телефона – да се снимам накрая – новородена, новооткрита и кой ме търси за добро утро? – щерката. Ама най-доброто от всичките ми женски части – познати и непознати - решавам – ПОЧИВКА.
4. 1. Свързвам с лекота фигурата с полето. Линиите вървят плавно и ги правя със задоволство, а музиката в главата ми продължава да вибрира – осезаема, още не съвсем определена, но е там! Започнах новото окръгляне отвътре навън – от фигурата към полето – значи важно е да си изгладя собствените гънки преди да изляза пред хората, нали.
Работя и мисля – за себе си като жена и за това как трябва ДРУГИТЕ да са наясно, че имам нужда от тишината си, от времето и силите си – за мен, да си направя маска, да ида на маникюр, на масаж. Повечето жени спортуват, пазят диети. Слава богу за мен са минало и тичането и диетите, искам просто да се поглезя, да бъда в най-сладкия смисъл КИФЛА! И как хич не ми пука колко ме одумват или пресмятат. Ще си правя каквото си искам и когато си искам, що се отнася до мен! ---ей тука съвършено без никаква друга намеса се прояви чдно кръгче – знак, че вече си знам цера за болката. Дано и другите се покажат – доста линийки прокарах.
2. Архетипиране – Виждам себе си,но вече интегрирана в социума. Какво виждам? Композицията ми прилича на Аз- фигурата (интересна, „натуфена” от дребните детайли), прегърнала Музика-фигурата, реейки се сред космическа хармония. Безметежност!
Искам да използвам нежни цветове. Започвам с жълто точно от детайлите – нека са разкош – злато; нека са лукс – на време, на средства, на обич, отнесени към моята женственост без вина, без срам. И БАМ – МУЗИКАТА – не се появи – гръмна! Познах я – през цялото време ми се е искало да запея “La Donna e’ mobile “!
Не само си я запях, ами си я намери и си я пуснах. Продължих с жълтото и се замислих – точно така, нека позлати точно онези малки недостатъци, които най-много ми се иска да променя, а все не успявам – като това да не изглеждам все рошава.
Почти веднага мощни кихавици – цяла серия отнесоха като вятър точно това – скрупулите ми по отношение на хорското мнение.
Интересен момент ми донесе оцветяването на най-последния сегмент – в лилаво – писна ми ухото – да! Мога да се доверявам И на интуицията си, благоДаря за знака.
Позволих си да оставя бяло. За простор, въздух, чистота. Нека се прояви онова, което Вселената в щедростта си ми е приготвила в толкова чудесен вид, че и на мен самата не би ми достигнало въображението да си го пожелая и придобия!
Харесва ми онова, което виждам. Остава ми да почувствам линиите на полето.
5. Линиите на полето – получиха се три - двете хоризонтални, а третата в отвес. Всъщност нейрографирах чрез нея линия от изхвърлянето.
6. Поисках фиксацията ми да е отворена – като око – будно, не спящо! И да излиза и извън кръга – та аз едва сега започвам да опознавам женската си същност, толкова рисунки имам да рисувам! И танци да танцувам .
Нека преди да пристъпя към последната точка от Базовия алгоритъм – формулиране на следваща тема, си позволя да кажа какво виждам. Виждам танцуваща с рзвъртяна лента гимнастичка. Стъпила на пръсти на опорния крак и протегнала другия назад и нагоре в поза везна; ръцете са протегнати напред.
Точно така - La Donna e’ mobile – във всички смисли!
7.Тема 2. La Donna e’ mobile - аз и моите ДОБРИ трансформации.

Успех!

Сериозно начинание! Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите