Мира

- Мамооо, познай какво си взехме! – обади ми се щерката една есенна вечер по телефона с ликуващи нотки в гласа.
Хм, нямаше как да позная –щерката живееше на квартира с гаджето и можеше да са взели всичко –от двоен обяд в „Хепито” до инкасатора като заложник.

Но щерката не ме остави дълго да гадая:

- Взехме си куче, мамо – намерихме го в гората, такова едно слабичко и тъжно, тръгна след нас и нямаше как да не го спасиме! Сега ще го къпем и водим на ветеринар, а после храна и играчки.

Нямаше как да проявя особен ентусиазъм – моментално се досетих, че когато те тръгнат нанякъде, то АЗ ще имам куче за обгрижване. Пък аз предпочитах внуче, а не куче. Все пак попитах:

- Каква порода е? –тайничко надявайки се да не е човекоядна.

- Мамооо, породата е „любов” – без нас щеше да загине!

Тук е мястото да отбележа, че имам фобия от кучета –и най-спретнатия пудел изобикалям отдалеч, но дори и тези „джувки” надушват моя страх и се хвърлят да ме лаят неистово. А какво да кажа за кварталния пес на спирката – той се хвърля на хора и коли и колко пъти съм си пропускала спирката и слизам на следващата – а после на прибежки се прибирам вкъщи. Въобще –най-честият ми кошмар е, че ме гонят глутница кучета и се събуждам обляна в пот.

Затова приех философски наличието на Мира в живота ни – така я кръстихме, като много разчитах да оправдае името си и да стане едно мило, дружелюбно и слънчево същество, за предпочитане –не особено голямо!

Само за няколко месеца Мира заглади косъма, порасна, кучешкият й шампоан струваше повече от човешкия, играчките – повече от бебешките, а ако случайно получеше гурели – се запазваше час за очен ветеринар. На разходка навън се носеше паничка за вода и въобще – Мира да си.

Малко преди Коледа щерката ме покани да им гостувам – ще си бъдем трите –аз, тя и Мира, че гаджето трябваше да пътува. Приех със свито сърце, но на какво не е готова майчината любов.
Когато пристигнах, Мира ми се зарадва – ама толкова, че ми скочи на раменете и аз леко изпищях. Но щерката я озапти, даде й фъстъчено масло, за да ме остави на мира. Да де, ама само 5 минути. Докато поговорим, Мира намери закуската ни – овесени ядки с кисело мляко и плодове – и очисти и 2те купички. Тук не й се сърдя много – каква закуска е тази с овесени ядки – маркирах, че съм възмутена, но предпочитам препечена филийка със сирене.

Впоследствие легнахме на дивана да гледаме филм – няма шанс – битката за дивана беше загубена – Мира нон стоп се качваше на дивана да иска внимание. Но някак си оцеляхме.
През нощта Мира си легна точно пред банята и цяла нощ внимателно я прескачах, но сутринта щерката каза, че отива до пекарната за закуска – бедна аз.

Щом щерката излезе, и Мира пощуря – започна набези към дивана, където бях аз. Когато й се скарах – Мира започна така да ме лае, че се се изправих на дивана и се скрих зад едно одеяло. Леле, изправена на дивана, и звъня по телефона – остави пекарната и си ела! Мира ме гледаше в очите и ме лаеше без пощада.

После щерката разви теорията, че Мира ми се е ядосала, защото не съм искала да си играя с нея.

Ама каква игра –Боже мой –събрах си скорострелно багажа.

-Мамо, нали не си тръгваш заради кучето?
-О, не трябва спешно да си полея цветята! – казах аз, като крадешком поглеждах към звяра.

Та не се надявайте скоро да дойда на гости – докато Мира не се научи на добро възпитание и обноски, или поне да не лае гостите, покачени на дивана и скрити зад едно одеяло! Wink



Ама така е с домашните любимци! На теб ти върви с животните...сетих се за едни хвърчащи! Мани!!!! Laughing

Б

В миналото са имали по много деца и едно, две кучета. В днешния ни свят е обратното. Добре е младите жени да си родят две, три деца, а след това да си вземат едно куче, за да си играят децата, а и да се учат на любов към животните. Забавен текст, а тези неща съм ги преживял преди години, когато на една американка, колежка на жената, трябваше да наглеждаме и храним кучето, докато тя беше нейде на екскурзия. Онова животинче така се разигра от радост, че има хора около него, та преобърна апартамента. Американката си го осинови, след това го заведе в Америка и го направи американче. Успех в конкурса. Confused

Когато името за куче се избира,
не трябва това име да е “Мира” –
че буква “р” прилича на ръмжене.
Добре би било, и за вас, и нея,
да беше името ú “Миа” или “Мея”!

Ваня, човек дори и добре да живее, все някога си взема домашен любимец! Wink

Геостал - и аз искам внучееее! Smile

Ангар - Мира Драгомировна си харесва името, макар че и аз бих предпочела да е нещо не толкова ръмжащо -хах! Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Мисля си, че само сред хората има човекоядни породи, Миа. Very Happy

А гледането на едно куче си е подготовка за обгрижването по-нататък (когато Господ каже) на евентуалния ни родов продължител Wink

И аз упражнявам бабешките си умения върху една дългокосместа "госпожа", но внучето все още го няма на хоризонта. Важното е, че надежда все пак има и си признавам, че го чакам с нетърпение! Laughing

Успех ти желая, мила Exclamation

Пастирче, абе май станахме приятелки с Мира - тя си е бебе и иска внимание и игра - като всеки човек Smile

Днес щерката ми е пратила много мила снимка - Мира е сложила две лапички върху учебника на дъщеря ми и се опитва да "чете" -само и само някой да й обърне внимание -незнам как да сложа снимката тук - всички искаме малко внимание! Smile

Иначе за внуче -ще чакаме явно Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите