alidora
ХуЛитер
Записан(а): May 09, 2006
Мнения: 22
|
 Въведено на:
14 Мар 2021 14:04:22 » Тутманик за победителя |
  |
Снощи ми звънна телефона. Ама някак настойчиво, по шефски. След толкова месеци в къщи, най-накрая ме извикаха на работа. От вълнение почти не мигнах, а в пет сутринта изпратих съпружеското тяло да ми качва акумулатора на колата. Междувременно се сетих, че на работа не се ходи с пижама, но след едночасово мерене установих, че ми стават само чорапите.
Ами сега?!
Сипах си кафе, запалих цигара и набърчих чело като китайско ветрило в усилена мисловна дейност. Сетих се за филм с Джеки Чан. Обичам го този човек, си мислех, докато се носех като малко локомотивче към гардероба със спалното бельо. Тъкмо приключих, обаче, с умопомрачителния тоалет от персон и половина алени рози и оранжев единичен чаршаф на маргаритки и се появи сънената наследничка. Тя категорично изрази съмнение относно модната тенденция между алени рози и оранжеви маргаритки. После нежно, но твърдо ме върна да сменя маргаритките. Когато, най-накрая, пуфтейки, излетях от вратата като червено торнадо, вече бях започнала да огладнявам, въпреки половината тава тутманик, който изконсумирах, докато сътворявахме новата модна тенденция за извънгабаритни.
Не бях шофирала от три месеца и с изненада установих, че колата рязко ми е омаляла. За да не се бавя повече, изхвърлих предната седалка и потеглих, карайки седнала на задната.
Пристигнах, развълнувана, паркирах, но колегите, които пушеха отвън, подозрително ме спряха. Не вярвали, че съм аз, искали лична карта, за по –сигурно и шофьорска книжка. Добре, ама на двата документа съм с различна коса и те се отплеснаха във вечния спор за блондинките и брюнетките. Използвайки залисията, се плъзнах между тях, грациозна, като боен кораб и влетях вътре. Адреналинът ми тупкаше, като след скок с ластици от Аспаруховия мост, докато не се оказа, че и столът ми е омалял. Скърцаше, скрибуцаше жално, ама на мен ли ще се опре. Тамън се намърдах що – годе между двата подлакътника и с протяжно изскърцване амортисьорчето му се предаде пред разгънатите ми прелести и се озовах почти под бюрото в не съвсем прилична поза. От съседната стая се подаде само главата от шефското тяло, чудейки се дали е безопасно или сраженията със столове са нова мода за разпускане. И той не вярвал, че съм аз, и той искал лична карта. Пратих го при колегите, да ми търси документите, а аз се запътих към стаята за почивка, да си хапна от тавата с тутманика. Много вълнение ми се събра, а няма още обяд. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 586
ХуЛитери: 3
Всичко: 589
Онлайн сега:
Добре дошла в клуба на хубавите жени!
