Приключенията на Анджела

Анжела момиченце на четири годинки с коси като ангел, руси и къдрави с живи и игриви сини очи, тичаше по сипкавите пътеки от слюда и пясък, които се изкачваха ту нагоре, ту слизаха надолу по снагата на селото. Тя рястеше при баба си Донка, в село Игралище, а родителите и живееха в София и често нямаха време и възможност да я вземат, защото гледаха братчето и, което беше бебе. Тя обичаше баба си и често и помагаше. Един ден дядо и Иван на когото беше взела сините очи, я заведе в мазето и там тя видя много смачкани сливи и попита дядо си:
- Дядо, какво е това?
- Това дядо са джибри, от тях се прави ракия.
- Какво е ракия дядо?
- Ракия е силна огнена вода, която не е за малки деца.
- А, големите силни ли стават от нея, сигурно бълват огън дядо?
- Ами може да се каже. - подсмихваше се дядо и Иван.
...
След време заживя в столицата с родителите си.
Всяко лято започна да ходи с майка си и баща си на Михайловград. Точно преди да стане първи клас, беше там с родителите си, когато те решиха да я изпратят на лагер във Вършец. Бяха се събрали цялото семейство около масата и хапваха селски кюфтета със салата и пиеха червено вино с лимонада.
- Искаш ли лимонатка на баба момичето? - питаше я баба и. Тя искаше да и сложат и малко от винцето.
- Искам и една капка вино, само една, моля, моля, моля!
- Ами добре, но само една.- и баба и сипваше в лимонадата една капка домашно вино, колкото да придобие цвят. По едно време майка и я извика:
- Утре най-красивото момиче заминава на лагер.
- Какво е там и аз нали ще съм най-хубавата там?
- Ти винаги си най-хубава! - каза майка и като я погали по главата.
- Да, аз ще съм най-хубавата!
- Ще има и други хубави деца, няма да си само ти. - каза леля и
- Няма да има. - каза сърдито Анджела врътна се на пети и се прибра в стаята разплакана.
...
Вече на лагер.
На следващия ден след пристигането играха физзарядка, която завърши с високи подскоци, закусиха и тръгнаха на екскурзия из Вършец. Майка и и беше дала пари да си купи каквото иска и тя през целия път си мислеше как ще си купи дъвки идеал, паста за зъби с вкус на дъвка, която ще изяде цялата. Майка и, не и даваше да яде пастата за зъби, а сега нямаше да може да я спре. Купи си и дъвки и паста, която изяде още по пътя, както си взе и един шампоан Кря-кря. Следобяд се включи в пиеската за "Косето-босето". Тя беше Косето босето. Дните минаваха в игри и закачки. Даже имаха карнавален ден и тя се облече като Пипи дългото чорапче. Едни по-големи момичета и направиха плитките и нарисуваха луничките и тя се вживя в ролята си, като непрекъснато откриваше разни неща по земята. Даже се опита да вдигне един дънер, но като не успя просто си представи, че го е вдигнала. Всичко щеше да е чудесно, ако една вечер с момиченцето, с което спяха легло до легло не решиха да си играят на фризьорки и Анджела не изсипа целия шампоан Кря-Кря на главата му. Анджела започна да върти дългата кестенява коса на момиченцето, като си представяше, че това е гел за коса и като и навърти кока той ще застане така. Вместо това обаче по косата на момиченцето се появи много пяна. Тя пусна чешмата в банята и донесе чаша вода, като се опита да махне пяната, но косата още повече се разпени. Тогава момиченцето, което се казваше Росица се разрева и през сълзи стана и излезе от стаята. След малко се върна с възпитателката, която я попита:
- Сега ми покажи кое дете нарави това? - и Росица посочи Анджела, която изобщо не осъзнаваше какво толкова е направила.
- Ще се измие, нали е шампоан. - каза тя
Възпитателката и Росица тръгнаха нанякъде. Анджела се легна и чакаше дълго Росица да се върне в стаята, но не можа да я дочака и заспа.
На следващата сутрин вместо физзарядка ги събраха на двора и възпитателката разказа на всички какво е направила Анджела:
- Това дете, което изглежда толкова добро е изсипало цял шампоан върху косата на Росица. За това за наказание Анджела се прибира още днес в къщи. Вече сме се обадили на родителите и да дойдат да си я вземат.- Така за Анджела лагерът приключи по-бързо от очакваното.
Лятото свърши и тя тръгна на училище в първи клас. Тя и семейството и се бяха преместили да живеят в друг апартамент в същия квартал и училището и беше близо. За това още на втория ден майка и я пусна сама да отиде и сама да се прибере от училище. Тя веднага се запозна с новите деца в училището и не можа да сдържи буйната си фантазия и да не блесне. Още на третия ден им разказа история, която от нейната уста звучеше правдива, защото тя като я разказваше си вярваше:
- Знаете ли, че белите камъчета са джуджета, а перата от гълъби са феи и ако сложите камък или перце под възглавницата си през нощта те ще се превърнат в джудже или фея и ще ви изпълнят желанията. - Тя разказваше увлекателно и дори когато Васко и каза:
- Не, това са измислици. - тя го погледна в очите и каза с твърд глас:
- Защо не провериш за да видиш, че не са?
Всяко дете си взе бяло камъче или перце и на следващия ден всички я мразеха, защото ги беше подвела. Ами такава си беше Анджела и такава растеше фантазьорка и пакостница и в живота и имаше още много истории, като тези.

ХуЛитер Записан(а): Apr 13, 2018 Мнения: 58

Интересна случка си написала. Прочетох и си отговорих защо не се коментира от никой. Доста е дълга, не е разказана в 1 лице и не е смешна.
Целуни Анджела от мен!

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2020 Мнения: 193

Люли, много увлекателно написан разказ, емоционален, поучителна тема, но наистина е дълъг и може би не е по темата, не знам дали съм прав, просто споделям, защото си умен човек, няма да сметнеш, че се "заяждам". :)

Въпрос на вкус, казало кучето и се облизало под опашката. За мен е смешна, защото от позицията на времето тези мои детски преживявания ми се струват смешни Very Happy

Може и да не е за тук, предполагам, че за повечето не е смешно, но на мен ми е.

starchev написа:

Интересна случка си написала. Прочетох и си отговорих защо не се коментира от никой. Доста е дълга, не е разказана в 1 лице и не е смешна.
Целуни Анджела от мен!

Трудно ще ми е да целуна себе си! За мен някои моменти от тези детски преживявания са смешни. Наистина, някои са тъжни. За това и оставих само смешните моменти. Поне, които на мен като лични преживявания са ми се сторили смешни.

Lirik1 написа:

Люли, много увлекателно написан разказ, емоционален, поучителна тема, но наистина е дълъг и може би не е по темата, не знам дали съм прав, просто споделям, защото си умен човек, няма да сметнеш, че се "заяждам". Smile

Да, знам, че не се заяждаш. Действително има и семшни моменти, но за мен. Тези, които не са участвали в тези ситуации няма как да оценят смешното през призмата на времето. Не можах да го изтрия изцяло и за това махнах тъжните моменти от него. Все пак е в конкурса и дори да не е смешен е тук. Това е Wink

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2020 Мнения: 193

Да, Люли, факт! :)

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите