Среща

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2021 Мнения: 5

Да ви се представя! Аз съм стара мома. На години не, на 43 съм но все още не съм задомена. И това е защото нямам късмет. Така явно съм се родила? Все се разминавам с желаните от мен неща. Исках да съм с походка на газела, но съм дюстабанлия! Исках да съм сръчна, но съм крайно непохватна. Исках да стана лекарка, но работя в погребална агенция. Искам да съм омъжена, но и това не се получава! И всичко това е, защото нямам късмет. Така се получи и с последната ми среща с мъж. Запознахме се във фейсбук. Аз го харесах, той мен, явно също. Определи ми среща на другия ден. Вълнувах се цяла нощ. Събудих се сънена, спеше ми се, но реших да започна подготовката за срещата от сутринта. Искаше ми се да съм максимално красива за да се получи трайна и сериозна връзка този път. Започнах с косата. Имах хубава дълга коса, но ми се искаше да я навия. Поставих тънки ролки в нея за да се накъдри ситно. Докато чакам, за да не губя време реших да си боядисам веждите. Трябваше, освен да съм красива и да съм модерна! Нанесох боята и след 15 минути започнах да усещам, как лицето ми се подува. Заприличах на пчеларски работник, който работи без маска. Измих боята, но отокът не спадна. Започнах да слагам на лицето си компреси с лед. От тях ми се възпалиха синусите и се започна едно постоянно кихане с непрекъснати секрети. От кърпичките за нос, които използвах ми се зачерви и уголеми носът. Заприличах на същински пияница. Реших, подпухналото лице и зачервения нос да ги коригирам с грим. Но преди това свалих ролките от косата си. Гледката беше направо страшна! Кичури стърчаха в различни посоки и аз приличах на храст с оголени клони. Взех ножицата и започнах да подстригвам най-стърчащите. Все едно зарязвах на св. Трифон Зарезан. А и със зачервения нос картината беше пълна. Захвърлих ножицата. Започнах да се гримирам. С четката за очна линия си бръкнах в окото. То се зачерви силно! След малко, по симпатиковия нерв се зачерви и другото. Заприличах на заварчик, който е работил цял ден без предпазен шлем. Отново започнах да слагам студени компреси, отново кихане и секрети. От водните процедури, останалите кичури от косата ми се отпуснаха и дупките от подстриганата коса зейнаха. За да ги прикрия разроших косата си силно. Все едно не бях я сресвала от години. Погледнах часовника. До срещата с желания мъж оставаше половин час. Нямах време дори да продължа с грима. Реших, че мога да си поставя червило в мотрисата. Правила съм го и друг път. Проблем в момента бяха дрехите, които бях избрала за срещата. Нямах време да ги изгладя. Облякох ги негладени. И така - със силно разрошена коса, подуто лице, зачервени очи, уголемен и зачервен нос, непрекъснато кихане и измачкани дрехи тръгнах към срещата с желания мъж. Наближих метрото. Сложих си задължителната маска на лицето, заради КОВИД 19 и успокоена, че тя прикрива част от променените ми черти се качих в мотрисата. Застанах в един усамотен ъгъл и си извадих червилото. Снех си маската, леко надолу и започнах да нанасям червилото по устните си. В този момент мотрисата, рязко спря на следващата станция и ръката ми, плъзгайки се на ляво, на дясно нанесе червилото по цялото ми лице. Без огледало, започнах да почиствам червилото с маската си. Нямах друга, затова боядисана тук там в червено я поставих отново на себе си. Дойде моята спирка. Слязох. Мъжът беше там и ме чакаше, оглеждаше се. Беше дори по хубав от снимките във фейсбук. Но как да му се представя в този вид? А много исках. Помислих си, че може да е от мъжете, които не държат много на външния вид, а на душата и застанах пред него. Дори му подадох ръка си, за да се запознаем. А той бръкна в джоба си, извади монета от 2 лева и ми я сложи в нея. Продължи да се оглежда. Търсеше мен, но не ме позна. Явно ме помисли за клошарка, заради видът ми в момента. Как да му обясня, че за тази среща съм се готвила от сутринта? И всичко това е защото нямам късмет!

ама всеки таи в паметта си по една такава Laughing

ХуЛитер Записан(а): Mar 23, 2007 Мнения: 29

Не се смея, плача... от щастие,че има по-зле от мен Smile

При три развода, само единият щастлив, направо завиждам, че си сама...самостоятелна Smile

Аплодисментиии

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Успех!

ХуЛитер Записан(а): Mar 12, 2021 Мнения: 19

успех !!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите