ЧАКАНЕТО

От малък чакам да порасна,
за да се справям вече сам.
Но с мен и времето израсна
и то ме смачкваше до грам.
Сега пък чакам да ми съмне-
с деня да бъда аз във крак,
а той се цели да ме гръмне
от сутринта та чак до мрак.
Мечтите ми са, като птици
и всчки литват настрани.
И чакам под различни жици
да кацнат тука с новини.
С надежда чакам да ми падне
една печалба от хазарт...
И опаричил се по пладне,
да се почувствам малко харт.
С любов и пенсията чакам
да вдигне мизата в пари.
Разбрах, че няма да дочакам...
Надеждата се изпари.

И ето. Без да се усетя-
със чакане на туй- онуй,
държа и вас да ви подсетя,
че ми остана един...буй.
Жената даже не го иска,
защото вече е кожле.
Любов пък него го изстиска,
а беше някога мъжле.
И тъй- във чакане на всичко,
напълно вече побелях.
И здрав, и прав бях, като чичко,
а днес се вече поболях.
Сега я чакам таз- с метлата,
да ме смете от този свят.
Ще съм на "Сбогом!" с махалата,
покрит доволно в стрък и цвят.