Считам за важно да започна с това, че аз съм cu хетеро, мъжkap на четиридесет и пет години и съм кореняк виенчанин. Точно шест пъти съм бил с различни жени, без продължителна връзка. И точно шест пъти съм се чувствал виновен. Влизаш в живота на някого, после излизаш от него. Това не е киносалон, не е театрална зала или сауна. А после? Последствията за нея, за тебе...? Въпросите, които остават? И винаги някой е наранен. След шестия път реших, че трябва да се дистанцирам от подобни контакти, от вината, която винаги ме спохождаше.
Живея от дълго време на приземния етаж в една не съвсем нова сграда. Шумът от автомобили и трамваи, от преминаващи хора -- всичко се чува. Затова вечер заспивам трудно. Но с времето сe свиква. Не харесвам промените. Да търся нова квартира, преместване, мебели, нови съседи - не е за мен това. Имам определен кръг от познати приятели. Нови не ми трябват. Прибързаните запознанства могат да бъдат понякога непредсказуеми, често и опасни дори. Не давам адреса си така лесно на никого, телефонния ми номер имат само доверени и доказали своята добронамереност хора.
Мръсните прозорци пазят крадците далеч. Ако някой случайно мu звънне на вратата, но това не се случва често, аз не отварям! А когато се стъмни, рядко включвам осветлението в апартамента. Привечер обичам да слушам музика. На тъмно.
Не съм чистил прозорците си от години. Жилището трябва да изглежда изоставено и необитаемо. Така заблуждавам крадците и хората с лоши намерения. Но апартаментът изглежда изоставен само отвън. Разбира се, всичко е чисто и добре поддържано вътре. Умишлено не промених табелката с името на предишния наемател. Живея така -- инкогнито. За мен е важно, че аз и моят апартамент оставаме неоткрити и безименни.
С моите приятели се срещам само навън. Най-често в кафене „Кафка“ или в “Моцарт“. При тях винаги нещо се променя, винаги има някой, който да сподели нещо интересно. Фрида е художник. Тя държи на моето мнение и винаги ми показва новите си картини, снимани с телефона й. Анжело е любител на пътуванията с мотор и постоянно се среща с нови хора. Той не може без неговия Rotax. Мартин работи на летището. Той има винаги с какво да ни разсмее. А аз? Аз не разказвам. Няма какво. Най-обикновен чиновник съм. Всеки ден едно и също...
Чета книги понякога - други хора, друго мислене, често непонятно за мен. Опитвам се да разбера защо литературните герои постъпват по един или друг начин. Когато изгубя интерес, оставям книгите непрочетени. В някой друг момент, може би, ще дойде отново желанието да продължа започнатата история.
Напоследък все по-често си мисля колко несигурен става светът. Затова си купих брoнежилетка. Нося я постоянно и се чувствам по-уверен и по-сигурен. Поради заплашителната ситуация в света, реших да посещавам различни курсове, за да се науча да се защитавам. Аз не съм единственият. Много хора мислят като мен.
Аз не пия алкохол. При срещи с приятели обикновено си поръчвам вода, кафе, понякога безалкохолна бира. Не знам как се случи, дори не помня точно кога, трябва да е имало все пак някакв повод, но веднъж на някакво парти изпих пет чаши с водка. А след това ми беше ужасно зле. Чувствах се като умираща свиня. Повръщах, издавах нечленоразделни звуци, не знаех къде се намирам или по-точно казано, беше ми все едно къде съм. Труден момент. Да. Не искам да се сещам за него. Обещал съм си, че няма да се повтори...
Tрябва да отбележа и това, че днес имах приповдигнато настроение. Чувствах се някак особено позитивно. Не ми се случва често. Така беше по време на работа и след това, когато се прибирах към вкъщи - също. В този слънчев ден усетих, че ми се случва нещо изключително, нещо красиво, нещо уникално. И точно тогава срещнах на „Зайтенгасе“ двама мъже в приятен партньорски вид. Дрехите им бяха еднакви по цвят, стил и по външен вид двамата мъже си приличаха. Рядко се решавам да заговоря директно някого, всъщност - никога! Но поради веселото ми настроение и положителните мисли, този път реших да променя нещо в живота си. Да се запозная с нови хора, да станем може би приятели, да поговорим малко. И просто попитах двамата съвсем добронамерено и дружелюбно:
"Извинете, вие гей двойка ли сте?"
И не знам защо, но веднага ме арестуваха. За проверка, временно, казаха ми те.
Сега седя в полицейското управление и пиша показание. Не знам какво точно се изисква от мен, какво трябва да напиша и как точно се пише показание. Но мисля, че не съм направил нищо лошо. Просто исках да бъда приятелски настроен, и като един нормален човек, да проведа нормален разговор с други нормални хора.
Настоявам и ви моля да ми върнете брoнежилетката и да ме оставите да се прибера вкъщи.
Относно погрешния ми арест нямам възражения и няма да подавам жалба за обезщетение и нанасяне на нематериални щети. Намирам написано по-горе като правилно и достатъчно.
Норберт Виндбойтел
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
25 Фев 2021 18:03:11 » ега ти ситуацията
на героя не му е било до смях със сигурност.
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Bukvist ХуЛитер
Записан(а): Mar 12, 2008
Мнения: 143
Място: Варна
Въведено на:
04 Мар 2021 19:16:32 »
Хареса ми иронията в текста ти. А това, че си бил задържан, може да ти е в полза след време, когато се въведе пак званието: "Активен борец срещу..."
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума