Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Учителски истории 3
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
17 Фев 2021 17:46:21 » Учителски истории 3
Учителски истории 3
Лист по лист
„О, времена! О, нрави!“
Имаме такава кампания в общината през пролетта за събиране на хартиени отпадъци. Всъщност то отпадъци няма, всичко е суровина, но така сме свикнали да говорим. Участват ученици от всички училища, пенсионерски клубове, читалища, граждани. Всеки ученик като донесе по няколко килограма и ето ти няколко тона хартия, за която училището ще получи някакви пари, с които ще се купят награди за индивидуалните първенци, за класиране по випуски, с част от парите ще се наградят изявени ученици по време на патронния празник или за 24-май. Повечето деца носят хартия, някои дори по няколко дни последователно, на по-малките родителите помагат, други идват с натоварени коли и огромният контейнер се пълни. Вече сме на финала, седим на двора няколко колеги с кантари, записваме всеки ученик и клас колко е донесъл, за да може след това да бъдат откроени първенците. По едно време пристига мъж с джип, разтоварва няколко кашона с книги, слагаме ги на кантара, тежат близо 100 килограма.
-Кажете,господине, на чие име да запишем килограмите? – питам таткото, чиито размери и обем са не по-малки от донесената хартия.
- Синът ми се казва Александър! –избоботва човекът.
-Извинете, фамилията, класа, да ми кажете! – поглеждам го внимателно.
- Ами в четвърти клас е момчето, Александър Александров! – отговаря ми таткото.
- Разбирам, но ми трябва и в кой четвърти е, тъй като имаме пет паралелки!
- Ха сега де...замисля се господинът, -вижте там по списъка, ще го намерите...
Гледаме с колегите списъците, в три от класовете има момче със същото име и фамилия и казваме на бащата. Той почва да нервничи, да обяснява, че много бърза, едва ли не му губим времето.
-Господине, кажете името на класната, ще стане лесно – успокоявам положението.
-Не и знам името, Иванова ли беше, Петрова ли...- взе да червенее мъжът.
„Ибах ти тюфлека!“- мисля си. „ Четири години учи тука неговото дете и да не знае името на класната му, направо да му теглиш една...ама нали сме все кротки и възпитани даскалите. Нямахме в четвърти клас колежки с тези фамилии, явно е в грешка този примат“ – продължавам с разсъжденията си.
-Що не звъннете на съпругата си, надявам се, че тя е контактувала по-често с госпожата на детето – предлагам му.
Набира бързо телефона и пита, отсреща му отвръщат, затваря и казва, че госпожата е Петракиева.
-Господине, в цялото училище нямаме госпожа с тази фамилия! – удивлявам се на това недоразумение.
„Има си хас и жена му да не знае класната, тогава вече не зная кого ще питаме“ – мисля си и ме напушва смях, ама гледам, че образът се е начумерил доста и да не предизвикваме съдбата.
Набира отново телефона и ядосано почва да крещи на жена си, че не знае тя името на класната, отсреща също почват да му крещят и да му обясняват допълнително нещо.
Стана червен като рак, чак се припоти, обърна се към мене и ми рече:
-Госпожата се казва Петракиева, момчето ми е в 4а клас, училището е „Христо Смирненски“- категоричен е човечецът.
-Ама, господине, ние сме училище „Христо Ботев“- заявявам и го поглеждам доста съчувствено... –„Христо Смирненски“ е на другия край на града, объркали сте се – искрено му състрадавам, като се усмихвам полуиронично на цялата тая история.
Грабна кашоните, натовари ги и изчезна без извинение, без довиждане...
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
17 Фев 2021 19:26:34 » Ох, ей така като се случи ....
И смешно и е тъжно, защото е факт.
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
rajsun ХуЛитер
Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 1014
Въведено на:
18 Фев 2021 09:10:22 » !:)))
Аз така ходих веднъж на родителска среща. Седях 2 часа, записвах, предложиха ме за родителския комитет. Тогава се разбра, че дъщеря ми не била в тоя клас... )))
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 623
Място: София
Въведено на:
19 Фев 2021 23:30:36 » :)
Хареса ми - успех!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
06 Мар 2021 14:59:22 » Представи си!
точно днес приятелка ми разказва, някаква подобна история, само че този път тя сбърква училището без да иска - просто забравя за минута на кое от децата отива на родителска среща.... Да, и това го има, всички са се побъркали от стреса в който живеем. Е, в твоя разказ си е чисто безхаберие на родителя...
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
IGeorgieva ХуЛитер
Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 230
Място: София
Въведено на:
14 Мар 2021 14:44:37 »
Това е положението - най-много носи, най-малко е информиран
Успех!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума