Въведено на:
17 Фев 2021 12:57:16 » Житейски приказка с неочакван, мъ-напрау щастлив край
Преди някоя друга седмица си купих от Лидл нещо безсмислено – светещ аератор за мивка (накрайник бе, всяка мивка го има, ама кой да знае, че е толкова специален и доволен от себе си). Оказа се неудобно едричък, пък и светенето му – щипка футуризъм връз ронещата се мазилка в банята.
Преди някой друг ден пък, нещо много фучеше вън, по средата на нощта току пред прозореца ми се чу някакъв мощен тътен. Скочих да се кьоря, не разбрах какво е изригнало, но на сутринта вече видях един голям ламаринен покрив, стоварен върху ниската търговска сграда пред мен. Огледах се, ама не разбрах от къде е пратен и с каква акредитация.
А вчера сутринта отидох за приключения до пощата. Приключения и „Български пощи“ са синоними. Там първо дългата опашка от баби ме нападна, убедена че ще ѝ взема пенсията и ще бягам с нея, после служителката на алтернативното небабешко гише ми обяви, че ми я няма пратката, за която иначе нейната величествена институция ми е пратила едно невзрачно СМС-че. В другото, някакво разпределително под-клонче, ми вдигнаха скандал за това, че съм пратен там. След сверки, проверки и клетви, пренесоха скандала на главата на първата служителка, а моят пакет си беше при нея – китайски термоклин с мериносова вълна (бабите, като чуха скандал, и се успокоиха).
След порядъчното пощенско изразходване, прибирайки се у нас, имах време само да метна пакета на портмантото и да бягам за работа.
Вечерта застудя и пак заваля. Доста късно съм се заприбирал от работа, мокър и поизмръзнал. Идвам до входа и установявам, че няма ток, както често в последните дни. Поради тази причина не мога да си отключа с чипа, та стоя и чакам, или по-скоро треперя и подскачам. По едно време откъм магазина се зададе домоуправителят, в случаи като този разбираш какъв хубав човек е. Заръчал той на жена си да му отвори, тя – още по-хубав човек. А аз успях да се осведомя, че поради изхвръкналия покрив на трансформаторната станция, някак си (инженер съм по образование, ама не разбрах тая извънредно напредничава научна логика) като вали и няма ток.
Почти се прибрах, щото вкъщи ме чакаше чуждо куче за разхождане, баш за днес оставено ми, да го гледам. Ама нали ми е прясна китайската пратка, чака ме на портмантото, та нахлузих първо термоклина. След допълнителната обиколка на дъжда се върнахме на тъмно (подпрях вратата на входа с камък и се почувтсвах библейски), където все пак трябваше да поизмия него, пък след това повечко и мен, а банята беше малко по-непрогледна от всичко останало в тоя живот. Не съм много подготвен за такива ситуации, нямам кибрити, запалки, възпламенители или капсул-детонатори вкъщи.
Обаче като си пуснах мивката, и като ми светна аераторът... Така, поработи си... а аз си обслужих всички нужди, чувствайки, че все пак съдбата се е погрижила за мен.
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
17 Фев 2021 15:53:06 » Йеее
Често да ти кажа, много се чудих какво ще е това - аератор...И с огромно напрежение изчаках цялата одисея в пощата и с кучето, та да стане дума за него
Просто се измъчих...ами подсказвайте ги тези неща още в началото. Какви ли не мисли ми преминаха, и като не знам кога ще го включиш в разказа - четох всичко наред а можеше просто да отида в края.
Въпрос- има ли ги още в лидл тези джаджи?
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
ATOM ХуЛитер
Записан(а): Apr 14, 2010
Мнения: 264
Въведено на:
17 Фев 2021 19:50:48 »
Нали съм му сложил скоби бе. В Лидл тия неща са някакви седмични предложения. Пускат го в четвъртък и после догодина.
Но съм сигурен, че същите или подобни се предлагат и на други места, ВиК.
Иначе ми даде оценка, че цялото нещо е скучно. Но тъй като си беше преживяно - скучно хич не беше.
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
17 Фев 2021 19:55:54 » не съм ти давал оценка че е скучно
тъкмо напротив - толкова напрежение изживях - с вратата, с пощата, с кучето, с тъмното...просто съм със слаби нерви
кво да прайш? то си е от възрастта
Радвам се, че си тук!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 626
Място: София
Въведено на:
19 Фев 2021 23:36:40 » :)
И прозата ти отива!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
03 Мар 2021 13:06:39 » А, не!
С този аератор си докарах беля! Казах на Жорето, че искам да ми подари за 8-ми март и той, без да пита какво е туй, отишъл в секс магазина! Защото му прозвучало доста перверзно и...преценил, че само там ще намери!
Между другото и аз през цялото време докато четях разказа ти, умирах от любопитство какво е това, и по тази причина бързах да стигна края и да разбера!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Bukvist ХуЛитер
Записан(а): Mar 12, 2008
Мнения: 143
Място: Варна
Въведено на:
03 Мар 2021 14:21:50 »
Потърсих и аз аератор, но бил свършил. Много се купува, явно, след твоя разказ.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума