competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
14 Юни 2020 13:42:42 » Лунно момиче |
  |
По улицата върви лунно момиче, бледи лъчи са се омотали в косите му, очите му отразяват млечния път, а на върха на пръстите му се топят нощни отблясъци. Звездите са се хванали за ръце и се люлеят в тъмното небе, където ярки съзвездия чертаят път на изгубени души. Чудна е вечерта, тиха и уханна като вечерна гора, спокойна като езеро и топла като лятно море, приласкало слънцето и удавило вятъра. Далеч напред се чува среднощното бърборене на синигери, приглушено от гъстия листак на дърветата и всичко е така нереално, че момичето се е отделило от асфалта и лети на двайсет сантиметра над улицата, а босите му стъпала се носят във въздуха като два бели лебеда. Научи се да лети преди седем години, когато майка ѝ си отиде. Дойде една нощ, след месеци тежко боледуване, целуна я по челото и ѝ каза:
- Лети, мъничката ми, лети!
Оттогава лети само нощем, когато хората са сенки, а мечтите им реални. Нощта е нейната съучастница. Гони случайните минувачи и оставя само пияниците, но тях лесно можеш да заблудиш.
- Хей! – извиква се някой зад ъгъла.
Тя спира, приземява се плавно и се обръща към очуканата къща, която е отворила прозорци и ѝ кима в захлас.
- Покажи се! – приканва настоятелен глас.
Тя се колебае. Неясен страх се стаява зад коленете ѝ и леко ги присвива. В клоните прошумолява бърз вятър, вдига прахоляка край тротоара и го спуска към канавката, която свисти предупредително. Синигерите се умълчават, а луната се надвесва с безпокойство. Тя е готова да тръгне обратно, когато вижда на тротоара момче. Вперило е поглед в прозореца на втория етаж, перчемът му се вее безметежно, луничките му трептят на лунната светлина.
- Магда, тук съм! Покажи се! – извиква отново почти тревожно. – Трябва да ти дам нещо! – казва и вдига ръката си. Между бледите му момчешки пръсти има плик. – Моля те, покажи се!
След малко на прозореца се подава рошава глава и нощта изведнъж просветва, между двамата се завихря поток от невидими искри, които наелектризират въздуха. Момичето гледа в недоумение, в движенията му се усеща колебание.
- Моля те! Прости ми! – казва момчето, а гласът му трепери.
Момичето остава още няколко секунди, впила пръсти в перваза и се прибира обратно. Електрическите искри се пръсват по паважа като подплашени зайци и се скриват в канавката. Светът отново притъмнява, изострят се ръбовете на старите къщи, уличната лампа се киска в замъгления си стъклен балон. Момчето стои с наведена глава. Светът се е облегнал на плещите му и е свел тялото му към улицата. Лунното момиче се приближава тихо, взима плика от ръката му, понася се в натежалия въздух и пуска писмото през отворения прозорец. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 802
ХуЛитери: 1
Всичко: 803
Онлайн сега:
