Въведено на:
10 Юни 2020 17:07:26 » Изложба керамика
Синя чиния е слънцето –
до прозореца диша.
Носи на огъня силата,
бяла пръст топлото е попила.
После по края бордюрите –
вписват цветята и шарките.
Пулсът е песен, майсторе,
песента иде от багрите.
В синьото дъно лицето
и себе си лесно намирам.
Не е огледало, но виждам
радостта. И с очи я изпивам.
Пръсти в пръстта са изписали
кодът, от който се свивам –
красотата боли, но без болка
с празни очи си орисан...
Синьо-овално безбрежие
от което небето наднича.
С тънка вързанка оплита ме...
И след хвърчилото тичам.
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума