Навремето в кошарата на дядо ми лястовиците свиваха гнезда всяка пролет. Той пазеше да не събори яйцата им. Че е голям грях, казваше дядо и се кръстеше. Не като попа, а някак различно, другояче. Може и неправилно да е било. Но съм сигурен, че на Бога му се нравеше.
После кошарата опустя. И селото опустя. И лястовиците си отидоха. Странни птици са те. Ще речеш, кога няма хора и животни наоколо, по-хубаво ще им бъде и повече гнезда ще правят. А пък то обратното. Няма ли крави и овце в кошарата, бягат и лястовиците. Като от гробища бягат.
Сега живея в града. В един от сивите панелни затвори. Преди няколко години чух познато цвърчене. Точно на моя прозорец майсторяха гнездо. Трепна нещо. Навътре, дълбоко. Спомних си за кошарата и за други неща. А и гордост усетих, тайничко. Ето, на моя прозорец са дошли, не при комшията, а при мене! Значи съм по-различен, по-специален, по-добър! Добър, добър, ама не чак толкова. Защото се оказа, че под гнездото на лястовиците се трупа боклук. Не звучи добре, но това си е думата. Боклук. Кал, курешки, слама, червейчета и всякакви други странни неща. Не го бях забелязвал преди. Сякаш в кошарата на дядо го нямаше. А сега се трупа по моя прозорец. Опитах се да почистя. Но не успях. Просто не успях. Трудно е.
На втората година същото. Боклук. Погледнах прозорците на комшиите. При тях лястовици няма. Закачили по домовете си разни плашила. Грозни и ужасни. Да гонят птиците. Грозни, грозни, ама пазят прозорците чисти. Пък моят мръсен. И по-мръсен ставаше. На третата година изчаках да застудее. Да падне сняг. Да завеят хали, фъртуни. Отворих го тоя пусти прозорец. И разруших гнездото. Изчистих. Вече е чисто и хубаво. Както трябва да е. Като при комшиите. Не пускам лястовици на прозореца. Летят волно и свободно, но пробват ли да кацнат, тропам по стъклото. Пъдя ги. За да е всичко наред.
Много държим всичко да е наред. Вие и аз. Заедно. Затова гоним лястовиците. И се страхуваме да не би някоя птица да поиска при нас да свие гнездо. Не бива. Че може да оцапа старите ни помърсени прозорци. И старите ни посивели души.
Стоя сам сред непотребните си вещи, сред студените стени и мисля за кошарата на дядо ми. И мисля колко си приличат. Птиците и хората. Тези, които летят. Тези, които са високо, високо. Радваме им се. Харесваме ги, когато са устремени към небето, синьото. Обичаме ги. Истински. Чистосъречно. Докато са във въздуха. Ала ако поискат да кацнат или да свият гнездо... нека да е другаде. Нека да е на друго място. Че може первазът ни да се изцапа.
Обръщам гръб на лястовиците. И погледът ми пада върху любимата ми детска книга. Спомням си какво пише в нея: „Има хора, които живеят скучно, тъпи и злобни, те не търпят друг живот – светъл и чист. Не търпят хора с открити мисли и открити погледи, било то възрастни, а още по-малко деца. Когато срещнат хлапе, у когото чувството за собствено достойнство е по-силно от сляпото послушание, по-силно от заплахата на грубия тон, те решават, че е дошъл краят на света. Мисълта им работи страхливо и примитивно: „Тези хора не приличат на нас. Значи са лоши! Да се забрани! Да се махне! Да се изкорени!”
Плача.
Защо?
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
01 Юни 2020 10:08:00 »
Мда...Кой се замисля за това къде ще гнездят лястовиците и какво ще правим, ако нито една птица не пожелае повече да се завърти над сивите ни, почистени старателно, дезинфекцирани и между пръстите на краката, нечовешки стерилни откъм песен и чирикане, откъм радост, градове . Сега лястовичките цвъртят отвън, просто бърборят нещо, стрелкат се и цапат - естествено, но защо да не им почистваме...много зависи от коя страна на прозореца си и дали допускаш, че си способен да чистиш след котки, лястовички и други високопоставен особи...Представям си бабите ми, които ринеха на прасетата и бяха толкова ангелски човеци - а нечии баби чистеха и на крави, овце и кокошки, мисирки...Изобщо за плач е, но да се порадваме още на лястовиците
( ... и тук - по инерция най-отгоре съм чукнала - да се брои за гласуване с пет)
Извинете ме
zika ХуЛитер
Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 229
Въведено на:
03 Юни 2020 23:59:22 »
Тъжно...за старите ни, посивели души...
Успех!
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
05 Юни 2020 00:10:52 »
Харесвам лястовици и разкази за тях. Този също го харесах!
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
05 Юни 2020 00:56:24 »
Лелеее! Май и аз натиснах 1-ца вместо петица! Моля, журито да смята оценката ми като 5-ца!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 882
ХуЛитери: 2
Всичко: 884
Онлайн сега:
и дали допускаш, че си способен да чистиш след котки, лястовички и други високопоставен особи...Представям си бабите ми, които ринеха на прасетата и бяха толкова ангелски човеци - а нечии баби чистеха и на крави, овце и кокошки, мисирки...Изобщо за плач е, но да се порадваме още на лястовиците 
