competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
18 Май 2020 15:22:24 » Слънце мое |
|
По светлите пътища на моите дни
Светът все пак се усмихва.
По черните улички рано в зори
Страхът ми бавно притихва.
По тъмните кътища на моите нощи
Животът се крие – зъл хищник.
По белите случки – Къде ли бях снощи?
Умът ми славно се нищи.
И черно и бяло в един унисон
играят на прилеп и птица.
Седя си в кафето и викам – Гарсон!
За мене бира и пица.
Привечер в кръчмето, с комшия един,
вечеряме слава и пием.
– Ще ми накривят бомбето! – става един.
– Всички гадове ще избием?
Ще изгният нищожни моите дни.
Нощите ще се проточат.
Ще изпия последните твоие лъчи
Слънце мое, ще те заточа.
Ти взе в каторга мойто сърце,
умът ми по тебе пропадна,
но даде ми точно тези криле,
с които да те открадна. |
|
|