competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
13 Май 2020 15:28:17 » Егония |
|
Защо се нараняваме и пак се търсим?
Любов ли е това? Или съдба?
Такива ли сме? Пак се връщам
към болка, нежност и вина.
Разкъсвам се на сто парчета,
живея тихо, но крещя на сън.
Когато наранявам - се спасявам хитро,
когато наранен съм - тъна в срам.
Ток пронизва вените, сърцето,
като животно в зъбите на лъв.
Гърча се и боря се със тебе,
но борбата с мен е, само в мен.
А отровата се носи бясно
в жилите, душата и ума.
Става страшно, тъмно, тясно ...
- Дайте въздух, слънце и вода!
Хвала тебе тяло, че не слушаш,
що тук се случва, що желая аз.
Ти силно си, помагаш, служиш
на безумия и глад ...
И не зная - що да искам?
Всичко имах. Имам и сега.
Щом живота се изплъзва - ще се боря:
да не изгния, а да изгоря. |
|
|