Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Mtr
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13884

Онлайн са:
Анонимни: 462
ХуЛитери: 4
Всичко: 466

Онлайн сега:
:: FluBalu
:: kale
:: Bukvist
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2020 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - И те са хора
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка

1
0%
 0%  [ 0 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
3
0%
 0%  [ 0 ]
4
25%
 25%  [ 1 ]
5
75%
 75%  [ 3 ]
Всичко гласували : 4


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658

МнениеВъведено на: 12 Юни 2020 13:22:20 » И те са хора Отговори с цитат върни се горе

„Веднъж щом си опитал летенето, вечно ще ходиш по земята с поглед, обърнат към небето, защото си бил там и винаги ще копнееш да се върнеш там .“ , е казал Леонардо да Винчи.
Извечният стремеж и копнеж на човека да лети, вече е възможен. Вярно, не съвсем, но от Икарово време насам, нещата се промениха, задобряха много, и вече има всякакви машинки и хвърчилки, които успешно могат да разнасят човека из небето, все едно лети.Но сам не. Най- висшето творение на Създателя , за жалост, няма крила. Нищо чудно онзи ден, когато е отишъл в градината Той , да е носел крила -да им турне на човечетата, с много труд и време направени, за да могат и те да си летят,да са съвсем съвършенни, но...греда. Проблема може да не е бил толкова, че са с гащи от листа, а...че са се наплющяли с ябълки. С пълни стомах и глава няма как да стане летенето.И...хайде,пеша. Това е положението. Сигурно с въздишка, Създателя се е успокоил, че с толкова изядени ябълки, все ще си измислят нещо за летене,ако им се лети и ги подарил на първия гущер дето му се изпречил в краката и...ей я ламята- готова.
То и аз предпочитам ябълки, но нищо за летене не можах да си изобретя, освен една стара метла , парашута на любовта и парапланера на въображението. Но пък живея с някой, който лети със собствени сили и това също е състояное на полет.
От три години в хола ми живеят лястовици. Харесаха си гредите и покрива му още докато се пристрояваше, и преди да сложа вратата и прозорците, успяха да си извъртят едно малко, шикозно гнезднце и се нанесоха. И няма как да ги обвиниш в незаконно строителство, защото холчето се допострои след като тяхната къща вече беше факт. А и те по други закони живеят
Щом се приберат от Африка, отварям широко прозорците и остават така, докато не тръгнат пак.Само нощем затварям, за да не влизат котараци на по четири, или на по два крака...Сутрин рано отварям прозореця, за да могат да летят по делата си спокойно. Е, ако се успя понякога, ме чакат, строени на старт върху гредата срещу прозореца и щом отворя, ми отвяват бретона, и излизат.И така, между банята и кухнята, от ранна пролет до почти късна есен си живеем дружно и кога мирно, кога немирно, но опроделено весело ,чуруликащо и хвърчащо.Не им пречи приглушената светлина на фенера до банята, който свети през нощта ,за да не се препъваме в тъмното , като ходим до тоалетна. Само понякога надничат над ръба на гнездото като над одеало, да видят... абе, тия лудите няма ли да спят вече?!Та, все едно си минал през стаята на младите. Но си свикнахме вече на всичко. И на мен не ми пречи като се засуетят и се стрелкат навън- навътре. Свикнах им и на изходящите нужди. Сами са си обозначили едно малко кръгче под гнездото , колкото за едно малко легенче и само там си цвъкат. Не питам и кои са тези трети, четвърти лястовичи лица дето понякога идват на гости- свекърви ли са тъщи ли, ъгли от любовни триъгълници някакви ли.. И не им се бъркам в разправиите, които избухват понякога и захвърчи перушина , зацвърчат и аха да вдигнат покрива във въздуха. Свивам се, да не се навирам между шамарите в тези...съдби на кръстопът, докато мине врявата. После , покрай яйцата, се кротват. Майката си ги топли благоговейно, бащата си е направил една малка добавка от кал на гредата в близост до гнездото- т.н. диван, на който понякога явно му се налага да нощува и изкарва така закачен през нощта... А когато се излюпят бебетата...тогава всички летим от радост! Наистина е празник да намериш счупените и почистени от гнездото яйчени черупки. Даже идват пак гостите им, зяпат ги нещо, но не много, защото моите ги погват и не дават да влизат , само отдалеч да гледат. И се започва и при тях „мама меси, тате носи“. На смени летят и носят храна, пускат в човките и обратно навън.. Започват и моите тревоги когато подрастват децата и гнездото им стане тясно,а още не могат да летят. Мъкна веднага един сушилник и опъвам платно, та ако паднат, да оцелеят.Че много трудно се прежалва лястовиче.А се е случвало.Само с това ме тревожат. Веднъж да отраснат и да си хванат небето, после е по- спокойно. И само седиш, и се наслаждаваш на полета им, на виртуозните виражи, с които ловят мушички, на грацията, с която стоят на кабела за интернета, който влиза вкъщи, или на жиците над оградата. С черните си и остри като ножици опашки сякаш ми режат парченца небе и ми правят крила, ама вътрешни, за съпреживяване. И всяка вечер носят дъх на небе под покрива ми, насред хола. Само дето не ме взимат в Африка с тях наесен- трябва да им пазя къщата. Така я караме – едни летим по земята, други ходят по небето.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
verysmallanimal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 175

МнениеВъведено на: 12 Юни 2020 18:33:49 » Отговори с цитат върни се горе

Поздрав!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
zika
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 195

МнениеВъведено на: 12 Юни 2020 21:41:34 » Отговори с цитат върни се горе

Веднъж щом си полетял, не можеш да се върнеш назад...
Хареса ми! Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1449
Място: България

МнениеВъведено на: 16 Юни 2020 11:27:25 » Отговори с цитат върни се горе

Сродно усещане за лястовици, криле и ножици...небето кроят те, режат смело и после от синя коприна едни добри небесничета шият рокли на всеки следващ летен ден...ние си имаме цяла къща за лястовици, направили са гнездо в необитаемата гостна и се ширят на воля, а в града съм ги оставила под стрехите на блока - между кръглите гълъбови къщи и нашия източен перваз има шест гнезда - чудо цвъртеж е от зарана Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com