Като свиеш наляво покрай оня голям зеленикав камък, пред очите ти се изтъпанва първата къща на село Раникуче. Ограда няма, а зад къпиновите храсти стърчат порутени стени - без покрив, а на едната е облегната каса от врата, ама без врата.
Пред къщата, с едно колело в дълбокия коловоз, оста на другото подпряна на голям валчест камък, черна катафалка е препречила пътя. Някога е била теглена от кон, но сега тегличите, без хамут и поводи, лежат в калта. Самият кон, с цвят на кал и отчетливо видни ребра, стои в катафалката, увесил глава и едва помръдва уши от време на време. От едната страна на катафалката има побит в земята кол, а на шперплата който виси на пръта, е написано "МЕРСА". От другата страна има подобен надпис: "Мерсим ти!". На капрата е седнал бай Койчо и кротко си пуши цигарата, а в ръка държи неголяма табела, на която с много мерак е изписано: "Ай ся, еба го де".
Обикновено никой не минава по пътя, но ако все пак някой се подлъже и вземе, че пита бай Койчо накъде е тръгнал с тоя кон, потопорчен в счупената катафалка, ще чуе:
- А, тръгнАл съм...да му...стигнАли сме вече, отдавна! - И тъй дърпа от цигарата, че чак свисти. – Седим тука-на, с тая кранта и вардим селото…то не че е останал някой, ама на, вардим…
А после лека-полека притъмнява, сенките се просват чак до другия край на света и се чува само лекото шумолене на разни животинки, приготвящи се – кой за сън, кой за лов. Бавно се протяга черната лапа на нощта, покрива мъртвото село и леко го стиска в шепата си. Малко по-късно пламва кибритена клечка и мъничката й светлинка едва-едва осветява дръгливия кон в катафалката – той сякаш се удвоява и едната половина леко се издига нагоре и постепенно изчезва.
- Отлетя ти душицата, а…А аз бе, мен на кого ме оставящ? – Гласът на бай Кочо е тих и спокоен, само цигарата яростно присветва в шепата му.
И ето, неговата фигура също се удвоява и тая част, дето е душата му, се издига към вършините на дърветата и се стопява в мрака.
Няма шум, няма светлинка, няма нищо.
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
30 Апр 2020 19:15:50 »
Много силно! Който и да си - добър си!
Strinka7 Гост
Въведено на:
02 Май 2020 08:31:29 »
Споделям мнението на mamontovo_dyrvo.
zika ХуЛитер
Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 229
Въведено на:
21 Май 2020 19:02:06 »
"Няма шум, няма светлинка, няма нищо."
"Стисна' ме за гърлото. Тиха, мъдра човещинка...
Успех!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
01 Юни 2020 10:20:14 » много добър разказ
всъщност трябваше да е петица - мисля, че гласувах от заплес единицата , комай и на предишните две произведения , които реших, че може да гласувам с 5.
защото не гледам и не броя. Извинявам се за грешката - да се брои за девета петица
Kristiy ХуЛитер
Записан(а): Mar 07, 2017
Мнения: 38
Въведено на:
07 Юни 2020 00:29:17 »
Много въздействащо,хваща те веднага.
gerek ХуЛитер
Записан(а): Jun 28, 2012
Мнения: 24
Място: Жеравна
Въведено на:
13 Юни 2020 13:30:20 »
Браво! Успех!!!
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
15 Юни 2020 01:10:31 »
Много образно...Като картина на Златю Бояджиев е... Наистина силен разказ! Успех!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 811
ХуЛитери: 4
Всичко: 815
Онлайн сега:
, комай и на предишните две произведения , които реших, че може да гласувам с 5.
