Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Последен влак
Вися на някакъв безлюден перон някъде в Лондон. За да се прибера, трябва да хвана последния влак и да сляза на предпоследната гара – това „пред” е много важно, ама много. Веднъж – май тогава чистих в друг район – я пропуснах и се наложи да извървя към миля и седемстотин – отне ми час, не 35 минути, както ме уверяваше подлият джипиес.
Отвратително влажно е. Пада съвсем неадекватен сняг, който се топи, преди да е стигнал земята. Тялото ми не само ми тежи – какво друго да прави при тези килограми – а и ме боли. Потна съм от корените на косата до ноктите на краката. Мамка му, мамка му, тоя ден беше не просто пълна шитня, ами и абсолютна хуйня… Ох, извинявайте за последното, то е остатък от неправилното ми възпитание в русофилство, за което – бога ми – не нося вина! Всъщност аз, кълна се, отдавна съм евроатлантически ориентирана глобалистка, страстен поклонник съм на неолиберализма, позитивното мислене, философията на Кандид, дъновизма, езотериката, хомеопатията, инкарнацията и най-вече на розовите романи. И тази сутрин медитирах, глътнах лъжичка сода бикарбонат, разтворена в прясно (органично!) мляко, после – супена лъжица с чесън, джинджифил, алое и екологичен планински мед, но преди това изпих прясната си урина, казах си молитвата, благослових света и мощно насочих към него цялата си любов.
Когато навърших шейсет и… няма значение, разбрах, че животът ми едва започва. През всичките тези години аз съм мома – наистина в широкия смисъл на думата, но пък и вие сте широко скроени, нали? Дойдох тук именно заради любовта. Търся си Мъж! Засега ме налазват само във Фейсбук, и то крайно закъсали чекиджии, които ме питат да не би снимката ми да е отпреди 10 години. Естествено, че не – отпреди 30 е.
Последният влак дойде. И как може да е толкова пълен по това време?! Сега ще стоя на отеклите си крачища към петдесет минути, а така ми се иска да се просна! Оглеждам обречено вагона и о, миг, поспри! Някакъв мъж ми маха усмихнат. Не, не някакъв мъж, а Мъжът, Боже! Зрението често ме мами, но сърцето – никога.
Вървя изтръпнала към Него. Очите му са като… като… Няма какво да се каже след „като”, защото в тази и във всички паралелни вселени нищо не е и не може да бъде дори малко подобно на очите му. С всяка крачка съм все по-лека и все пò себе си: свличат се не само парцалите ми от чарити шопа, но и кожата ми – лекьосана и намачкана покривка, която ме смъдеше заради засъхналата пот; после се търкулват четирите гуми – те компрометират талията ми повече от десетилетие и сега най-сетне отиват да изтезават някой отчаян античен автомобил; изчезват вените ми, задръстени като лондонски булеварди в пиков час, скапаната карантия и костите, по-ненадеждни от евтин китайски порцелан… Стигам до Мъжа и съм само по душа! А тя е млада, млада и абсолютно много красива – може да я видите на снимките ми отпреди… няма значение.
Сядам до Мъжа. Аз съм него, той е мен. Всички останали изчезват, дори младежът насреща ми, който смърди на марихуана. Аз и Мъжът – жизненонеобходими сме си и напълно самодостатъчни. Той е красив, умен и добър – точно както пишеше в хороскопа ми, картите показаха същото. Отпускам се, в нирвана съм. Ние с Мъжа нямаме нужда от думи, защото общуваме на енергийно ниво. И все пак той нещо ми говори – не се опитвам да разбера какво, защото знам, че то е прекрасно и че намества всичките ми душевни чакри. Стига ми мелодията на звуците и изобщо не ме (…) някаква си смислоразличителна функция на фонемите.
Но той повишава тон, настоява да го чуя – отварям очи. (Кога пък съм успяла да ги затворя?!) Наистина сме само двамата – вагонът е празен, вероятно и влакът. Пръстите му се плъзват по сгорещения ми врат – хладни и нежни, аз точно такива ги обичам, обаче никога не съм предполагала, че душата ми има врат. „Събуди се – казва ми Мъжът. – Няколко пъти те питах закъде пътуваш, но ти не ми отговори. Това е последната гара на последния влак.” После пръстите стават настойчиви и той маха главата ми от рамото си: „Айм сори, дарлинг, отивам си вкъщи!”.
Вече съм съвсем сама и по облечено тяло на възраст… няма значение. Успея ли сега да вдигна четирите автомобилни гуми, нататък е по-лесно.
Последен влак. Последна гара. Последен… А, не! Не и не! Не и последен мъж – душата ми още е толкова, толкова много мома!
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
28 Фев 2020 13:46:32 » Така ами, меракът си е е ***** коняк ()
Питат радио Ереван: - Може ли мъж с комплекс за малоценност да има успех сред хубавите жени?
- Може, отговаря радиото. - Ако комплекса му е хотелски и с пет звезди!
Въведено на:
29 Фев 2020 14:36:25 » Re: Така ами, меракът си е е ***** коняк ()
doktora написа:
Питат радио Ереван: - Може ли мъж с комплекс за малоценност да има успех сред хубавите жени?
- Може, отговаря радиото. - Ако комплекса му е хотелски и с пет звезди!
Поздрави от брега...
Абе, Док, забравил си колко великодушно и непретенциозно е женското сърце - и милионче в банката ще свърши работа.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума