Случка в трамвая

Горещ летен ден. Качвам се в трамвая осмицата за Люлин-5 заедно с дъщеря ми. Капнала съм от жегата и решавам да седна, а седалката нагорещена като печка включена на 100 градуса. Подпалих се, но повече ме мързеше и леко се дръпнах само в единия ъгъл на седалката, като опънах краката си малко по-напред към предната седалка. Дъщеря ми стои права и нищо не казва. Качва се един господин на около шестдесет години с куфар. Вижда крака ми, който е леко по-напред към предната празна седалка и с всичката си злоба ме настъпва. Аз извиквам от болка и казвам високо:
- Господине, настъпихте ме?!
- Така е като си си сложила краката на моята седалка. –изсъсква злобно той.
- Културата изисква да се извините. – започвам да се възмущавам.
- Ти гледай къде си слагаш краката ма патко нагла.
- Не Ви отива на годините да сте толкова невъзпитан. –продължавам аз.
Дъщеря ми ме гледа укорително и ме сръчква да млъкна. Един друг господин на възраст около шестдесет се включва в случката:
- Я не притеснявай дамата бе, че ще те пребия. – изглежда ядосан и продължава – Госпожо, ако искате само кажете и ще го пребия този?
Аз естествено не искам да се стига чак до там и само казвам:
- Оставете, няма нужда, но благодаря!
Идва нашата спирка и слизаме. Дъщеря ми казва:
- Мамо защо се занимаваш, виж, че като спориш нищо не става? Просто не обръщай внимание.
Аз обаче още под пара:
- Как така ще ме настъпва без да се извини?
- Стига мамо!
Аз скривам възмущението си и се умълчавам. След малко чувам, че двамата господа са слезли на същата спирка и продължават да се разправят заради мен…

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Успех!

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Ми то разправията си е занимавка... да минава времето. Готино е!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите