Свадхиштхана

ХуЛитер Записан(а): Jun 22, 2005 Мнения: 67

По обяд, зад пердета надничащи в странната сцена,
медитирахме влажно с любимата, вплели тела
и завихрили сили дълбинни нагоре. „Елена!...“
промърморих в ухото ѝ, без да разбирам това.

„А коя е Елена?! Признавай си!... Аз съм Стаматка.“
(А представя се „Стаси“!) Застина и твърдост доби.
Предпазливо почуквах на входа на строгата матка,
но заключено бѐ – охладняла, не трепна дори.

„Аполоне лъчисти! Диано! Съветнице Музо!...
Помогнете на този окаяно глупав поет!
На секундата трябва му отговор – ето, че гузен,
от безсилие скоро ще бъде фатално обзет!...“

И подсказват ми! Почвам: „Ти умна си, виж Илиада!“
- Тя прострелва ме русо – „Венера на Парис дарѝ
за награда Елена, жена най-прекрасна и млада,
затова, че присъди ѝ ябълка…, помниш, нали?

И „Елена“ наричаме всяка красива, умела,
благородна жена, въплътена от нашия блян.
И такава си ти! Вместо ябълка би ли приела
поомекнал, тръпчив и спаружен по края банан?“

Развъртяхме потоци по чакрите с нотки екстазни.
Кундалини пробудихме, тръгна през нас и отвъд.
„А коя бе Елена, за Бога?!!“ се питах напразно,
позадрямал след малко по обед на влажната гръд.

„Та нима и жена ми не е обловата и мека?
И ме топли, и готви, солница ми носи дори…
И когато допия си, шета, завива ме леко,
и Овидий чете ми, листата по двора гори…“

Поразсъни ме Стаси, раздвижи гърди безотточни.
Замълчах си. Промъквах се опипом нейде натам.
Разцъфтяваше втората чакра в ръцете ми сочно
и се чудех ще мога ли плод и сега да ѝ дам!?

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Образоватевлно, смешно и предразполагащо към безсъние!

С глас ме разсмя!!! Laughing

Малко Стаматка по- ми се връзва с рими като "шматка" , "палатка" ,"косатка" и "пиратка"... повече, отколкото с "матка", но... коя съм аз да давам акъл на гения ! Laughing

И с тоя номинален лапсус, току виж каже Стаматка : Айде сега, един банан за Елена, един за Стаси...та лирическия вярно в чудо ще се види!
Laughing

Успех!

така пак ще вдигнем на крак моралистите. И май трябва да направя специален раздел. Уж криза, пък гледай накъде ви удари...Да му се не начудиш на този свят!

Колко асоциации нарои в бедната ми празна глава, витиевати измъзулнико Very Happy

" Елена, Елена...дете на дивата пустиня Амуррр " - ей туй е коз! От бригдирското движение йощ, може и Стаматка да е припявала край бригадирския огън...А скоро четох за Елена и друг автор -
"Та споменахте, господине, че се водила Троянска война за някаква си жена. С ваше позволение, уважаеми господине, това не е вярно!

— Ваше превъзходителство! — каза чичо Мартин и учтиво се поклони. — Позволявам си да повторя, че Троянската война се е водила дълги години, взела е много жертви и причината за тази война е жена, наречена Хубавата Елена.

— Моля, уважаеми господине, мооо-лля! — удари с юмрук по масата домакинът. — Аз съм роден в Троян, живял съм там трийсет години и не помня да се е водила война за някаква жена. Ако става дума за една… не искам да кажа каква жена, тя не беше Елена, ами Филка, и съвсем не беше хубава, ами истинска кикимора. Разбрано? За нея никаква война не се е водила, а бой с ножове в кръчмата. Мъжът й наръгал един от ревност, след туй всички от рода на единия се нахвърлили срещу рода на другия. Бяха се изпонадупчили като ррреше-та! Вярно, починаха трима души и петима останаха инвалиди, но война не е имало." "Преди да се родя и след смъртта ми" Ивайло Петров Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Apr 17, 2007 Мнения: 28

"Разцъфтяваше втората чакра в ръцете ми сочно
и се чудех ще мога ли плод и сега да ѝ дам!?"
Very Happy

Добро е!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите