Кака Тотка дълги години стоя сама и чака принца на белия кон. Ни принц идваше, ни кон. Годинките й напредваха и започна да се тюхка, дали ще остави челяд след себе си, дали ще умре сама като куче. Биологичният й часовник много бързо бе затракал. Трака – трака, трака – трака като развалено колело на дървена каруца. Разбра, че организират събор с жива музика в съседното село. Колко му е , ще впрегне каруцата с мършавото магаре на бачо си и ще отиде. А тя е от големия град – мома за образец, ама стара и сама. Една седмица си крои фустанела, за да е най-красивата стара мома. Пък може и някой ерген да я хареса. Те са казали старите хора : „Ти се готви за зима, пък като дойде лято. Добре дошло!“ . То никой не знае от къде ще му излезе късмета.
По Великден в близкото село се завиха едни кръшни хора, едно вино започна да се лее, направо като из ведро. Кака Тотка се хвана на хорото, засука една снага и леко с окото стрялкаше ергените наляво-надясно. Ерген подир ерген ги отминаваше, докато не се спря на един скромен, който стоеше на едно столче и наливаше чашите с червено вино. „Сега е моментът“ рече си кака Тота на ум и припна с пълни сили. „Този ще е добряк“, каза си под мустак и забърза крачката.
- Момче, налей ми до горе чаша червено вино! – нареди Тотка като по-ербапка, като по гражданка.
Кака Тотка се завъртя, извади от под фустата едно червено червило. Цапна го на две на три на устата и се озъби да й лъсне златният зъб. С него показваше, че е от богаташки род, гражданка мома, а не каква да е.
Момчето наля винцето, усмихна се благо, поклони покорно глава и подаде на кака Тотка чашката.
- Как ти е името? – залюбопитства тя.
- Гето съм. Гето от Долни воден. Това вино аз съм го правил. Харесва ли ти? Хубаво червило имаш. Нова ли е фустанелата? – нареди въпрос след въпрос към кака Тотка.
- Имаш ли си булка Гето? Ако си свободен – да се вземем още утре! – предложи му тя и завъртя още по-голяма усмивка под мустака.
- Нямам си. Гледам болни родители. Нямам време за булки. – наведе пак глава и въздъхна тежко.
- Да се вземем! Имам голяма къща в града. Ще дойдеш при мене. – приседна до него и започна да го омайва, както лисицата омайва гарвана да й пусне късчето сиренце.
Кака Тотка години наред го бе практикувала този занаят- да омайва с думи и лъжи момците. Хващаха й се на въдицата, но като я разкрият каква е – бягаха като дявол от тамян. То при такава змия стои ли се? Страхотно нали?
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
10 Фев 2020 19:53:06 »
Айй, чакай малко сега...Каква стана тя? Седя и суча тук мустак в недоумение...как "Сватбата на кака Тотка" - обещава заглавието, пък не и пристана тос момък скромен? Как ербап мома, хем с фустанела и златен зъб, пък змия? В друг разказ ли е сватбата?
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 509
ХуЛитери: 4
Всичко: 513
Онлайн сега:
Успех! И на кака Тотка също.
