Лагернитни и цифридеенални нануеряви или кой е: най-най-по

С Жоро Грифа сме авери от математическата гимназия. Беше с феноменална памет. Помнеше безброй формули, теореми, доказателства и решаваше задачите наум. Като компютър бе. Но оценките му бяха само тройки. А бяха тройки, щото умишлено грешеше задачите. Беше ми споделил, че е искал да учи в музикално училище, но „родителското тяло“ насила го набутало в МГ-то. И оттогава, на инат, все „сечено“ им правеше с „фалшивите“ тройки. Но, все таки, не спираше да учи здраво математиката и ми помагаше – къде със знания, къде с подсказване – да имам шестици. Жоро беше самоук китарист и обсебен от музиката. Репетираше яко върку грифа: тоналности, гами, сола́; изкара курс по солфеж, за да следва в Консерваторията.
В 11-ти клас математичката ни излезе в майчински и почнахме с нов даскал – пенсиониран доцент, преподавал във Военноморското училище, цанен да поддържа високото реноме на гимназията по приети студенти във ВУЗ. За жалост трудно схващах материала – преподаван на висок стил, с много термини, формули и функции. Явно, работата му в академична среда, му пречеше да поднася уроците разбираемо за средношколците. Рядко пишеше високи оценки. Шестица получаваше този, който знае „езика на математиката“, т. е. с лекота да борави със стотиците математически понятия, дефиниции. Пишеше шестици и на ония, показващи „математиколюбие“ – решаване на поне 50 задачи дневно от сборника. Абсурд бе да завърша с отличен по тези негови критерии. Като наредих едни тройки, та стана голяма кофтара! Отписах срока. Добре, че беше Грифа да ми разяснява задачите, че за матурата да бъда „шест“. Там поне нямаше да ме оценява тоя фатмак. Като рекох фатмак, пропуснах да ви спомена, че към класа се държеше като с войници: грубо, назидателно, подигравателно, вечно „кисел“. Лепнахме му прякор – Лимона. Но по-характерното бе, че често използваше превъзходната и сравнителната степен – първо „най“, а после „по“. Всеки път, когато проверяваше домашните или го молех да дообясни нещо, което не разбирах, ми казваше пред класа: „Ти си най-мързеливия, най-несхватливия, най-смотания ученик, който съм обучавал“. А после по фатмашки, иронично ме „успокояваше“: „Но знай, че има и по-смотан от тебе!“ – и с пръст сочеше към Грифа – написал умишлено, примерно, че 5х7 = 57. Целият клас се хилеше на наш гръб върху неговото: най-най-по.
Ние, с Грифа, не го базарахме за нищо и правихме всякакви пинизи, за да го „вкиснем“. Проваляхме му уроците като инкогнито: откачахме вратата на класната стая и я оставяхме в женската тоалетна, мажехме с олио класната дъска, стола му с паркетин и паркетол, пускахме щръклици и оси в стаята. А след горните кодоши чувахме поредните му умности: „Вашият клас се смята, че е най-остроумния, най-хитрия, най-забавния в училището. Но сега ще видите, кой е по-остроумен и по-забавен от вас! Хайде, извадете по един лист за едно бързо контролно!...
Преди оформяне на годишния успех Лимона даде шанс на ония, с по-слабите оценки, да получат шестица, ако решат задача от последния урок в учебника. Урок от висшата математика със заглавие „Лагернитни и цифридеенални нануеряви“. Доцентът, както всеки път, обясни урока: ерудирано, многосказателно, академично. После реши две-три задачи и даде срок от седмица на желаещите да се подготвят. Класът бе неспокоен, превъзбеден, в неяснота от тия трудно за изговаряне, а камо ли за решаване „Лагернитни и цифридеенални нануеряви“. Всеки „бръмчи“, пита тоз-оноз как да реши пустите „нануеряви“, търси сборници с решени задачи и пр.. Аз хептен се бях сдухал и молнах Гамата за помощ. А той: „Ка́пиш, мой, ако учиш тази сложнотия. Лимона, след толкоз години преподаване, е кукумицин – залюхан от формули, теореми, дефиниции, а сега щръклица бръмчи в шиника му. На изпита, щом скивам задачата, ще ти бутна отговора.“ – Харби́, брато́! – му викам. – Ща „черпя“ с едно гюзме от „Севастопол“ до „Снекбара“ да се отъркаш в тарапаната.
Седмицата мина, дойде часът за изпита. Бяхме десетина мераклии. Всеки решаваше задачата си на дъската, пред класа. Но никой не я реши. Последен бях аз. Още докато отивах до дъската, Лимона ме бъзикна: „Ти къде, бе? Тук няма да те изпитвам за таблицата за умножение, а по висша математика. Ха, ха, ха! Но виж! Понеже още не си разбрал, че си най-бавнозагряващия реотан учил в МГ-то, ще ти дам шанс да докажеш, че си още по-неук от преди; и от онези, които се провалиха на изпита преди малко. Ето ти „нануерявите“ реши ги!“
А аз, курназ-ефе, запомнил отговора, даден ми от Грифа, взех тебешира и драснах решението: Лагернитни и цифридеенални нануеряви = Интегрални и диференциални уравнения... Погледнах доволно към Лимона – зинал кат’ сом в леген, киризещ към дъската и осмислящ написаното. А класът? Класът се хилеше по паркета на „тъпотията“, що написах като решение. Горките ми те! Още не разбираха, че урокът „Лагернитни и цифридеенални нануеряви“ е бил печатна грешка – по вина на печатницата – спомената на последната страница в учебника. Ама простено им е – и те като мен – лешпери! А Лимона конфузно мълчеше. Само той се беше даврандисал за анаграмната, печатна грешка. А очите му сякаш ми казваха: „Ти може да си бил най-най-тъпия ученик, който съм обучавал, но вече знам, че има и по-тъп от теб“.

п.п. А дали ми писа шестица? Ти как мислиш, читателю?

Аз бих ти писала 6! Но, отговорът го остави за следващата година в конкурса. Така да има очакване! Laughing

не знаех, че си математик, мислех си за буквите, които владееш..."-)

ХуЛитер Записан(а): Apr 13, 2018 Мнения: 58

Бас държа, че ти е оставил тройка. Surprised

ХуЛитер Записан(а): Apr 13, 2018 Мнения: 58

Бас държа,че ти е оставил тройка. Surprised

Ами като си толкоз курназ да се хванем на бас. Sad

Сигурно се е стреснал и е написал 6 на всички! Smile

))

"А Лимона конфузно мълчеше. Само той се беше даврандисал за анаграмната, печатна грешка. А очите му сякаш ми казваха: „Ти може да си бил най-най-тъпия ученик, който съм обучавал, но вече знам, че има и по-тъп от теб“." Smile

Успех, Буквист!

ХуЛитер Записан(а): Feb 02, 2020 Мнения: 16

Най-най-По! Very Happy

hornet написа:

Най-най-По! Very Happy

Krasi_Yankova-Zvezdokril написа:

LATINKA-ZLATNA написа:

"А Лимона конфузно мълчеше. Само той се беше даврандисал за анаграмната, печатна грешка. А очите му сякаш ми казваха: „Ти може да си бил най-най-тъпия ученик, който съм обучавал, но вече знам, че има и по-тъп от теб“." Smile

Успех, Буквист!

Чакам те във Варна, Лат!

IGeorgieva написа:

Сигурно се е стреснал и е написал 6 на всички! Smile

))

Не е много сигурно. Wink

doktora написа:

не знаех, че си математик, мислех си за буквите, които владееш..."-)

То аз ни цифри, ни букви владея, Док, само така изглежда.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите