Ангел Атанасов - "Последният остатък на тъгата"

ХуЛитер Записан(а): Jun 22, 2005 Мнения: 67

И аз си позволявам пак да се появя тук…
Поздрави с Христовото Възкресение на всички!
Вече също имам книжка (а покрай мен и мои приятели – благодаря за бройките!)! Ами… друго си е. Както казва Даро, то и тук може да си ги четем нещата, така е. Но все пак книгата си е книга! Дето се вика in chartis leguntur – да си ги прочетеш на „живо“, да си ги подържиш в ръка, да ги чуеш как шумят, да ги помиришеш дори нещата…
Четох я няколко пъти, първо бързо, после бавно, после на слуки. Време беше да се появи! Лаская се, че с периодичното си „ръчкане“ на автора някак съм допринесъл за процеса. Smile

Но какво да правиш – скромен човек, който едва ли не се извинява, че пише. Чакай го да издаде нещо… Smile

Браво на екипа на „родното“ ни издателство! Чудесна работа, с резултат напълно подходящ за автора – семпъл, изчистен, ясен. Какво повече? Браво и на „дамата“ – обнадеждаващо е, че има хора с възможности, които не са слепи за стойностното! Още повече в море от стойности.
Благодаря, Ангеле! В успеха на начинанието съм повече от уверен, но все пак да ти пожелая и него – успех! И нека тази „жертва“ на поетичния олтар (нека музите си я поделят както намерят за добре Smile

) не бъде единствена! Не е прилично, най-малкото… Работи си ти, както си знаеш, пък, живот и здраве… знаеш ли? Може пак да ни зарадваш!? Дай Боже!...
Да не излезе, че само те хваля… Може би цветовете трябваше да са още пò неярки. Миризмата на хартията е почти добре! Smile

Може би, ако чак толкова много държиш на годините на написване, щеше да е добре да ги поставиш в „съдържание“ (а не след всяко). Наистина, „размислите“ ти са нещо различно и интересно. С повечето от тях съм съгласен напълно, с някои – не (примерно: № 4 (добро стихотворение без рими); № 20 (за използването на непълните рими); № 22 (не всяка тема е подходяща за написване на силно стихотворение); № 27 (за броя на съгласните и гласните); № 33 (за наличието на много отделни изречения); № 34 (за натоварването на ума при четене на поезия); № 35 (за недопустимостта за римуване на еднакви части на речта). Но за мен е забележителен самият факт, че ги споделяш! Че заявяваш лична позиция. Браво за което! А иначе – винаги ще има всякакви мнения… Които, живот и здраве, ще можем да обсъдим в подходяща обстановка! Smile

Да препиша и аз една любима размисъл:
„Винаги очаквам с голямо нетърпение и трепет деня, в който след няколкомесечно (сàмо? Smile

) обмисляне решавам, че стихотворението е най-сетне готово. Когато приятното усещане отшуми и погледна на творбата си с безпристрастни очи, идва и моментът, в който започва да ми се струва, че тя сякаш е писана от друг човек.“ – ама все едно аз съм ти го диктувал това! Smile

Айде стига, че се разписах и аз!...
Поздрави, приятелю!
И благодаря отново!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите