Ритуалът

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2007 Мнения: 21

Ритуалът
В моето детство междублоковите пространства бяха превърнати в подобия на селски дворове, в които комшулукът и задружното черпене с домашна ракия бяха преместили своето място от задушевния дувар на село в импровизирана масичка от тухла и картон. Жителите на блоковете, довчерашни волни пасторални деца от близките селища, страдаха от отнетата им свобода и търсеха повод да излязат навън. Някои вече се бяха изселили с цялото семейство и връзката с родното място бе прекъсната, за разлика от бита и манталитета. Често благоуханни изпрани чаршафи разперваха криле от просторите между блоковете с надежда да полетят, а малките деца се криеха между тях като минотаври-художници, които по-късно щяха да изядат не прекрасна девойка, а изящен възпитателен пердах.Особено трескави ставаха дните, когато се приготвяше зимнина. Всяко семейство чакаше своя ред за огнището, направено от два успоредни камъка и дебела ламарина. Започваше трудовото възпитание: след училище децата захвърляха чанти, белеха чушки и домати, режеха сочни есенни плодове на тънки резени и вместо за засукани формули от учебниците, говореха за количеството вода и аспирин в бурканите. Жените, капнали от умора след работа, бързо възстановяваха силите си, за да пробват някоя нова изпитана рецепта от колежката. А мъжете намираха повод за закачки между партиите белот, които играеха наблизо върху картонена маса.
В езиковото училище в нашия град преподаваха командировани учители от съответната държава, които разпространяваха своя език и култура. Младо семейство мисионери живееха в съседния блок и аз, като ученичка във Френската гимназия, ги познавах добре. Две години просветителска дейност обаче не им бяха достатъчни да проумеят многоаспектния балкански нрав.
Когато си тръгваха, мадам Мишел ме попита какво символизира загадъчния ритуал, когато групичка хора се събира около врящ казан, движат се в кръг, всеки бърка вътре с голяма дървена лъжица и опитва направо от червената смес. Дали е християнски, или езически обичай? Впечатляващо е колко много озарени от огъня лица греят в щастлива усмивка, приятелски си говорят, смеят се. От човек на човек се предава стъклена бутилка с прозрачна течност и всеки доверчиво отпива от нея.
За миг се стъписах, но нямах време за много мислене.
-Ритуалът се нарича „Лютеница“. Той се провежда всяка година и с него честваме народното единство, точно преди зимата.
Те запелтечиха: „лута“, „лутаца“, лютеца“ и т.н,, но не успяха да постигнат звуковата извисеност на българската реч. След всеки опит само се споглеждаха помежду си и отправяха извинителен поглед към мен, сякаш ми казваха, че между нашите езици зее огромна пропаст. Мадам Мишел извади тефтерче и ме помоли да запиша името с латински букви. В същия момент си спомних, че мама беше пробвала нова рецепта - от Панагюрище, та реших да запиша и града.
С този тънък трик се надявах да ги откажа да проявят по-нататъшен интерес към особеностите на националния ни бит.
Години по-късно обаче осъзнах колко голяма е силата на народното единство, символизирано в малки червени прехвръкващи океани бурканчета, колко сплотяващ се оказа духът на лютеницата за всички българи по необятния свят! Почувствах се опростена и омиротворена в кожата си, че не бях измамила по никакъв начин чуждоземните си учители.

изгубени в превода Laughing

Истинско свещенодействие - непонятно за чуждоземците Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите