"ЦАРКА ВЯТЪРКА" – преводна книга на Латинка-Златна

Уважаеми приятели, излезе от печат преводната книга „ЦАРКА ВЯТЪРКА” от авторката Любинка Донева, Република Македония от македонски на български език. Книгата е с твърди корици и е с 152 страници.

Превод, редактор и рецензент: Латинка-Златна
Корица и графичен дизайн – Валентина Йотова

ЦАРКА ВЯТЪРКА

Книгата „Царка Вятърка” е както за деца, така и за възрастни. В нея авторката показва житейски опит, широта на погледа и богата езикова култура. С мъдрост тя изгражда нравствени, естетически, психологично-философски и морални качества. Умее бързо да минава от миналото в настоящето. Много добре описва природата, рисува живи картини и образи, прави интересни сравнения и създава хармония. Одухотворява всичко и по този начин кара читателя да разбере света. Диалогът ѝ е динамичен, познавателен и игрив. Намерила е интересна форма да интригува и да движи читателя напред, с желанието да разбере какво следва, както и да създава асоциации за размисъл. По дискретен начин тя е засегнала и темата за децата с дефекти, като разкрива страданието на тяхната душа, с цел здравите да не им се подиграват, а да проявяват разбиране и съчувствие, защото „всичките деца са със сърца” и защото силата на любовта и добрата са вълшебство. Тя е включила националното и автентичното от своя край и е поднесла по един много фин, духовит и непринуден начин есенцията от много сфери на познанието на живота, науката и изкуството.
„Царка Вятърка” е книга, от която всеки читател може да получи основни познания и култура, да оформя своя интелект и да повиши коефициента си на интелигентност.

Латинка-Златна
………

5.
ЗА ДУМИТЕ И ЗА РОДНИНИТЕ

Вятърка се притесни, че Ана цели пет минути не поиска нищо, затова я попита:
– Ана, какво означава тази дума за теб, която каза преди малко?
– Коя дума? – отговори въпросително Ана.
– Тази, „нещица”? – Аааа, тази ли?! Това означава, че нещо правиш, но даже и ти самият не знаеш какво точно, а другите пък изобщо не са в течение.
– Добре, добре, разбрах. А сега слушай, Ана! Да те подсетя за физиците. Бог само на такива любознателни хора като тях открива тайните на вселената, това е повече от ясно. А знаеш ли защо?
– Защо? – заинтересовано попита Ана.
– Защото само такива хора, които упорито учат, правят изследвания, задават въпроси на Бог, разглеждат с любознателност всичко около себе си, се наричат истински учени. Тесла е физик! Той е велик физик, защото е можел да даде обяснение на много неща… Да си физик е много различно от това да си магьосник. Но да ти кажа какво е магьосник. Това е някой, който нещо разбърква, нещо смесва, но и сам не знае какво… Той обмисля начини как да скрие тайната, която е пред очите ти, и да те накара да повярваш, че е направил нещо, на което ти не си способен, и да му повярваш, че наистина е чудотворец. Всъщност със знания, хитрост и използване на трикове ти показва, че той е магьосник. А най-хубаво ми звучи магьосничар, като сладкар.
…………..
– А ти, Вятърке, познаваш ли добре земята, имам предвид земните ниви, овошки, плажове, гори?... – попита Ана внимателно своята приятелка, за да не я ядоса.
– Естествено! Когато дъждът прекали с разливането си по земята, тя натежава, тогава някой от Царството на вятъра има задачата да я подсуши, защото преголямата влага не е добра за земята. Случва се същото като с някой, който е препил газиран сок; тогава му се подува стомахът и му става лошо.
– Значи вие от Царството на вятъра имате много задачи.
– Да! – уверено обясняваше Вятърка. – Ето днес ме пратиха при тебе. Майка ми каза: „Иди и се разходи с момичето, нека види нещо, на почивка е дошло.” После леля ми ме задължи: „Иди да видиш роднините ни от земята; да видиш как е пясъкът; виж и дърветата, да не би да им трябва гимнастика; поразтърси ги малко насам-натам… Знаеш как е с роднините. Трябва всички да ги видиш и поздравиш, а ако си между малките, всички ще ти задават всякакви задачи. И срамота е да не им отговориш. Всички те са ни роднини и ние сме им роднини, откакто светът съществува и от веки веков, и всички живеем като в игра, защото сме устроени сложно… Ние играем нашата игра, която хората наричат физика. Щастливо и бързо пътуване.
– А с какво пристигна, Вятърке?
– С добротата. С нея преодолях много тъмни води и високи планини. С нея изгасих много пожари, които някой друг е запалил. С добротата можеш всичко. Тъкмо тя е като някакво вълшебство. Знае всичко, дори когато нищо не знае; тогава тя е търпелива и, чакайки, успява да разреши много проблеми. Другите трябва да я допуснат до себе си и тя ще се потруди за разрешаването на проблемите им. Казвам ти, че с нея е лесно да се ветрея… Опсс! Исках да кажа, да пътувам…
– А с чия доброта пътуваш?
– С моята, но и с добротата на света, нали ме разбираш?
– Разбрах те, Вятърке, и много те обичам, много научих от теб. Дай да те прегърна по-силно. Но ти си така прозрачна и се страхувам да не се разпаднеш в прегръдката ми.
– Аз да се разпадна?! Аз? Аз само се втърдявам, когато някой ме прегръща. Та нали красивите приятелства обичат прегръдките. Дай една прегръдка!
– Ето ти! И хооп!… Наклонихме се налявооо! Вятърке, внимавай ще паднем!
– Не се безпокой, Ана, физиката ще се погрижи затова. Е, ние в Царството на вятъра казваме на това явление „едно завъртане и един завой“, а вие го наричате прегръдка. Същността е същата, само думите са различни. Нормално е, защото ние си говорим на вятърен език.
– А с роднините на какъв език говориш? – Казах ти, ние всичките роднини сме много сложни и се разбираме без много думи, но всички говорим на своя вятърен език, както и мнозина от вас говорят на своя език, на ангелския език, на…
– Този, ангелският език, ми се струва, че е езикът на любовта и добротата. Нали така, Вятърке? – попита несигурно Ана.
– Точно така, умнице любознателна! – отговори весело Вятърка. А знаеш ли какво? Ангелският език е език на всички красиви неща в природата. На мене той ми е майчиният език, а вторият език, който отлично владея, е езикът на физиката.
– А ти не ми ли каза, че физиката е игра? – попита объркано Ана.
– Разбира се! Но и играта си има език, който трябва добре да се познава…

……..

12.
ВЯТЪРКА И АНА МЕЖДУ ЦВЕТОВЕТЕ

……….
– Ана, къде каза, че искаш да отидем? Казвай бързо, да не губим време!
– Отнеси ме там, където се образуват цветовете. Ти със сигурност знаеш къде е това. Чувала съм, че е в Алшар… Знаеш ли къде е Алшар?
– Та нима има вятър, който да не знае къде е Алшар? Това е мястото, където зрее най-хубавото грозде за най-хубавите вина. Знам, знам това място… – самоуверено духаше Вятърка.
– Ех, Вятърке, ти всичко знаеш. Покрай тебе се чувствам толкова безпомощна и слаба, а знаеш ли защо? Защото, когато съм с теб, сякаш нищо не знам. – Ана говореше несигурно и някак с израз на безсилие.
– Не е така, мила Ана! – Вятърка успокояваше своята приятелка. – Не се тревожи! Та нали ти казах, че много неща научих от теб. И да! Знам за Алшар! Там някога е съществувал най-хубавият виолетоворозов цвят в едни камъчета, които се наричат рубини. Знаеш ли, физиците казват, че е възможно точно в Алшар да бъде разкрито съществуването на едни дребни неща, които се наричат неутрино… И само в Алшар има лорандит, но… много е сложно… Да не те занимавам повече с това! – каза Вятърка
………..
– Но нали ще отидем да видим къде живеят цветовете? – подсети я Ана.
– Да! Само да ти кажа, Ана, че за цветовете може да ни насочи сестрата на физиката.
– Ами нали физиката е игра, която играете с твоите роднини. Откъде пък сега излезе това?
– Да, но физиката си има свои роднини и приятели, както и аз имам своите. И тя е роднина с химията. Аз знам, гледала съм как химията си играе с някакви шишенца, теглилки, буркани, кофички и подобни големи или по-малки съдове, като прехвърля различни неща от едно в друго, добавя, излива, разрежда и пак добавя… Да се чудиш, Ан! И знаеш ли от любопитство какво правя скришом? – палаво и, намигайки, попита Вятърка.
– Какво? Да не е… това, което си мисля? А също и… – не довърши Ана изречението си, когато Вятърка избърза да подчертае:
– Да, да,! Обръщам някакъв малък съд, хвърлям разтвора и чакам да видя какво ще се случи. Но на нея това не ѝ пречи! Продължава да работи своята работа. Продължава да долива, да отлива, да поставя различни билки, камъчета, пък дори и буболечки… Като истинска…
– Вълшебница! – извикаха отново двете в един глас.
– Да, като истинска вълшебница, или, както ти казваш, магьосница, – продължи Вятърка.
– Или, както ти казваш, в природата няма магия, има само чиста физика! – каза Ана и добави палаво: – Или химия!
– Да, само че при цветовете повече играе химията, отколкото физиката. Но и химията, и физиката имат общи игри, – добави познавателно Вятърка.
……………..

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите