Напук на сезона - премиера - Яна Кременска в Арт Маркони

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"
представя

„НАПУК НА СЕЗОНА”

Поетичен сборник на

ЯНА КРЕМЕНСКА

18.30 часа 17.08.2018 г.

Провинцията не прощава
Провинцията не прощава, да прощавате.
Нагледах се на жалки премиери
и кратки роли.
После зад кулисите
суфльорите редяха оправдания.
От режисьор до слабите
му ангели са само осем малки без салата.
Провинцията не прощава. Колко жалко,
че с теб врачуваме почти на пъпа й.
Ти продължаваш да мечтаеш и сънуваш,
че не минават никакви големи кораби,
а само бабички и мрежи с праскови.
Във стъпките си влачат отчаяние,
повличат ни и нас със теб подире си...
Провинцията не прощава, да прощавате.
Дори и факта, че не си отидохме.
Яна Кременска

„Една страхотна поетеса живее цял живот във Враца... Тези, които се интересуват от поезия, я знаят, разбира се... Но толкова много други не подозират за нейното прекрасно поетическо присъствие. Трудно беше да я навия да събере след дълго прекъсване своите стихотворения. Защото аз съм неин отдавнашен фен и се ядосвах, че доста време тя с нищо не напомняше за себе си. И ето — най-после тази нейна дългоочаквана книга е факт. Тя изненада и мен самия, когато видях събрани заедно толкова талантливи и толкова интересни отдавнашни и нови поетически бисери. Харесвам поетите, които могат да бъдат различни вътре в самите себе си, които не разчитат на една мелодия и на една тема, позната и повтаряща се до втръсване. Харесвам поетите, които са способни да ме сюрпризират със своите неочакваности и преди всичко да предизвикват моите емоции. Поезията на Яна Кременска е именно такава. Една изключително оригинална образност, но никаква маниерност. Приказна иносказателност и директна гражданственост. Любовна екзотика. Чистота и наивност. И изстрадана мъдрост. Много ми се иска след тази книга Яна Кременска да пропише отново... Да продължи своето поетическо пробуждане след продължителния сън.”
Недялко Йорданов

Кратките ударни откоси на нейните стихове са ту като внезапен дъжд, ту като надничащо зад пролуките на облаците слънце…Улучват със своята прямота и истинност. Дълго, много дълго оттекват в теб и те връщат към себе си. Стават ти нарицателно за време и събития. Нейната „Черешова задушница” винаги стяга гърлото ми в определен ден от годината, и докато раздавам череши, думите й преливат вместо мен…
Изчакахме се Яна. Добре си дошла!
Ваня Маркова/ галерия Арт Маркони

Радвам се за Яна (и за Alisa Smile

). И за предстоящата премиера.
Съжалявам че няма да присъствам, както и че пропуснах премиерата й в София.
Надявам се да имам друга възможност да се срещна със стиховете й. А вие се наслаждавайте на мелодията им. И на това, което имат да ни кажат Smile

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Още един празник. Колко хубаво! Smile

И още едно, ама много любимо. От новата поетична книга на Яна Кременска:

Селце

Такова — килнато, търкулнато от някого
на края на света. Да помни себе си
Дои си от звездите нощем менче мляко,
дроби му сутрин, седнало на прага, хлебец.

Проскърцват портите му, шушне повет в двора.
Край гробищата — кукувича прежда
и възгорчив пелин. А то говори с мъртвите
и всеки ден надолу се привежда.

Откъсва едро стръкче мащерка край пътя
— за чай през зимата. Да му се стоплят пръстите
Свирука тихо. Да не стресне гълъбите. Мътят.
И чака някога стопаните да го потърсят.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите