Мисията на пеперудата

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Горан се огледа, погледна скенера и пресметна кой би могъл да му попречи. Нямаше никакви препятствия. Толкова удобен лунарен сейф за ограбване – помисли си. Само това малко съобщение: “Охраната е съставена от елитен отряд масейски пеперуди”. Потърси в базата данни и не откри нищо, освен статията на Конгреса за защита на междузвездните кредити. Статията беше публична, но той все пак влезе с профил “сянка”, защото тези трасираха всичко. Костюмът го стягаше - достатъчно скъп, но не от онези с хилядите екстри. “Първият обир е винаги.. като всяко начало!“ – мина му някъде в мислите и зачете текста: “За разлика от повечето видове, те не се интересуват и въпроизвеждат от материалното. Снимките за формата и произхода им са засекретени. Генетично са ефективни срещу всякакъв клас комерсиални престъпници. Засега няма регистрирани акции.”
Горан имаше опит с трудните планети и идиотските мисии. Те просто му се лепяха и затова му беше писнало. Епидемията от сайгари на Плазмодиус, летящите хоруги на Мимас. “Добре де, няма ли край това! Компанията ти хвърля накой кредит да закърпиш двигателя и дрилъра, много обещания за развитие и разбира се нова, по-гадна дестинация”.. “Бъди добър космо-миньор и един ден ще си доволен” – това бяха думите на баща му, докато си пийваше някаква евтиния и гледаше земния залез. Споменът така възпламени Горан, че удари със сила бутона на алтернатора и планоскидът му се стрелна напред. “Ще го направя, мамка му” – беше повече от решен и както беше тренирал хиляди пъти, освободи куките за информационнно засмукване. До сейфа имаше около 80 метра и никакви препятствия, когато се случи. Пред машината се появи същество и разпери криле, по-скоро крилни цветове. Горан не намери време да го възприеме. Това което той направи, беше инстинктът му на миньор и на човек, който никога не би блъснал нещо толкова крехко по пътя си. Опита се да спре. Планоскидът издаде скърцащ звук поставен на обратна тяга, но летящата маса не се подчини, грубо удари малкото създание, захъхри и се спря на метър от падналото същество.
Костюмът беше вече непоносим от потта и горещината, която обля Горан. Освободи и захвърли шлема и ритна хермопорта като в сън. “Провал! Убийство на федерален служител!” Няколко стъпки и се надвеси над пеперудата. Малко създание, което лесно можеше да смачка и да прибере кредитите от лунарния сейф. Никой наоколо.. Цветовете на светлинните криле избледняваха и мъхестото тяло посивяваше. Но очите бяха живи – като центрофуги, които искаха да глътнат последните галактични лъчи.
Горан го докосна и попита дали го чува, живо ли е, какво да направи. Нямаше отговор. Докосна крилата и те се разсипаха в безброй светлинки. Пипна тялото, но пръстите му бяха прекалено груби и създанието започна да се губи. Нещо пречупи миньора-крадец и не му остана друго освен сълзите. Капките падаха като малки метеори през земното лято, когато очите на пеперудата-страж го погълнаха и светът стана друг.

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Харесах! Успех!

интересно ми беше да прочета

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите