Въведено на:
12 Юни 2018 22:12:00 » Живец ли от моята същност отпих?
По: “Ако твърде дълго се взираш в бездната,
бездната започва да се взира в теб.”
Фридрих Ницше
На крачка от бездната в нищото взряна,
готова за полет към водната пяна,
реалност или илюзорен момент –
политна към бездната другата в мен.
Прошепнах в сумрака:
“Любима, почакай!
Единствен безмълвен е миг,
единствена крачка и вик.”
Но сряза ме остра камшична искра,
в ума ми светкавична мисъл узря,
че другата – криво парче огледало,
разбъркала времето, даже го спряло.
Навлязла бях в друга инкогнит програма,
в кръвта не пулсираше земната драма
и не гравитирах – прашинка инертна,
и пръстите светеха флуоресцентно.
Разбрало заблуда
пулсираше лудо
сърцето,
което
е светлата мисъл,
не влагащо смисъл,
прикотка „умницата” моя главата –
отново бях себе си там на скалата.
Изгряла Зорницата ясна ми рече:
"От тебе се много сакрално изтече,
но тъмното малко е, ти го пресече,
иди и пиши откровение – стих!”
О, Боже, със стих ли се пак преоткрих,
живец ли от моята същност отпих?!...
И знам, че сме двете –
умът и сърцето –
на жмичка играли понякога в мрак,
щом утрото бликне единна съм пак.
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
17 Юни 2018 15:03:16 » Твърде дългото взиране в бездната...
... наистина може да вдъхнови написване на нещо такова.
Наистина нестандартен полет, но - полет!
Е, някак самоубийствено звучи...
Трудно ми е да го оценя, но... като добър литературен опит - заслужава
Успех!
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума