Пътеката

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

И нацъфтя градината, приведоха се клоните
на дърветата новооплодени.
Овехтели бяха само прахоляците
в пътечката, извила се пред мене.

Положих морния си поглед в нея
и в скута и от пепелява пръст,
незнаех в спомените и ли живея
или се връщах, за да сложа кръст

на прашни и осиротели чувства
живели, за да се завърнат тук
и в шепота на стари стъпки
да се превърнат в остър плуг,

дълбаещи светът износен
на този свиден калдаръм,
по който с порив медоносен
вървях наяве и насън.

Кънтят отминалите стъпки
на тръгналите преди мен….
отекват в цветове и пъпки
и спират в цъфналия ден.

А, аз се чудя, мога ли да я догоня
пътечката потеглила на път…..
нацъфтя градината, натежават клоните
и заедно с пътечката светът ще продължат.

... че стихът няма нищо общо с темата на конкурса, но поне да имаше
някаква литературна стойност...

Няма да оценявам образи, метафори, алюзии - нека журито се опита да ги разбере.

Успех!

ХуЛитер Записан(а): Dec 18, 2004 Мнения: 130

дори да не е "точно в темата". Звучи завършено и искрено, някак си.. надявам се да е истински преживяно, а не просто заето.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите