Капризите на съдбата

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

В центъра на София има една много къса уличка, а на нея – една стара, триетажна кооперация с тесни и високи прозорци и малко, поддържано дворче. Та в тази кооперация поживях една година на квартира като студентка и с нея свързвам някои от най-хубавите си спомени. И днес ми е мило като мина по тази уличка, но кооперацията едвам се държи на краката си, а онова готино момиче оттогава някак е изчезнало.
В две от стаите на апартамента бяхме по две момичета, а в останалата част живееха хазайката – дама на прекрасните 40 плюс с аристократични обноски, нейната дъщеря Роза и майката на хазайката – баба Неда, която пееше в църковния хор. Хм, щях да пропусна кучето – една агресивна Линда, с която много не се долюбвахме.
Няма да кажа, че винаги цареше мир и хармония, защото събери седем жени под един покрив / без да броим Линда/ и им гледай сеира. Винаги имаше приказки защо е свършила захарта и кой е забравил лампата в банята.
Но пък имаше и доста забавни моменти – най-големият купон наставаше, когато звъннеше телефона. Това беше стационарен апарат, който стоеше в антрето. И понеже всички очаквахме някакви гаджета да ни се обадят, дори и разведената хазайка, в тоз час всички се втурвахме към телефона с летящ старт – в различно състояние на духа и облеклото – и всеки крещеше :
- Това е за мен!
Даже и кучето Линда се втурваше в антрето с неистов лай – след като всички тичат, явно става нещо много весело. Или си представяше, че я търси някой сан-бернар с бъчонка на врата.
Обаче се случи един ден, който и до днес си спомням. Моята съквартирантка – мис”Кюстендилска пролет” – много се грижеше за външния си вид – непрекъснато си слагаше маски с хума на лицето и краставици на очите. Ние, другите три момичета, за да не останем по-назад, почнахме и ние да се плескаме с хума, от която ни се виждаха само очите и устните.
И един следобяд на вратата се позвъни!
- Иди ти – аз съм с маска!
- Ами и аз съм с маска!
- Да отвори някой друг!
Да де, ама всичките четири съквартирантки бяхме като индианци, тръгнали по пътеките на войната – не можеш да отвориш на гадже така.
След кратко съвещание, решихме, че ще извикаме баба Неда, но тя пък си беше сложила ролки за коса и за нищо на света нямаше да отвори вратата в този вид. Докато й помогнем да си свали ролките и си направи косата, на вратата спря да се звъни....
Е, разбира се, всички се накачулихме на терасата и видяхме от кооперацията да си тръгва един висок и много интересен мъж или момче. Видяхме го в гръб, но аз бих се заклела, че очите му са сини като езера.
В следващите дни всички бяхме в бойна готовност по същото време, но на вратата така и не се позвъни.
Не зная, не зная – животът ни разпръсна впоследствие – коя от нас е щастлива и коя не, но все си мисля, дали ако тогава бях отворила аз вратата...
Може би нямаше да минавам с горчиво-сладка тръпка по тази малка уличка, а щях да бутам количка със синеоки близнаци...
Но пък нямаше да го има този разказ, а той все пак може да усмихне някого – нима знае човек какви са капризите на съдбата!

ХуЛитер Записан(а): Feb 22, 2011 Мнения: 168

Усмихва и оставя читателя в състояние на полет.

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Ух!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Тъй ви се пада, мегери нацапотени! Smile

Птицата на щастието само веднъж каца на рамото...и по този повод се сещам за Макаревич:
Синей птицы не стало меньше
Просто в свете последних дней
Слишком много мужчин и женщин
Стали сдуру гонять за ней

Ну вот...

Много суетна тази баба Неда! Smile

))))))
Супер история и чудно разказана! Smile

))))
Успех!

Кой знае...Полетът на въобръжението обича небето на въпросителните.

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Това си е една летяща гвардия дето не е успяла да полети! Много ми хареса! Чакам продължение, вълнува ме дали все някоя е успяла да се омъжи. Може да си стане направо сценарий! Опитай, авторе остроумен! А, да допълня, праснах ти петица!

ХуЛитер Записан(а): Dec 18, 2004 Мнения: 130

готов също за полет, защото дамата е рядко срещана птица!

а после си отговорих...ама после. Споляй ти. Може би трябваше да му сложиш заглавие Птицата на щастието, която не кацна на работо ми...Шегувам се, но ставаше и за Очи към себе си със сигурност.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите