competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
18 Май 2018 19:44:16 » Изненадваща тема за полет |
|
- Дай сега по темата за безкрайността…
- Абе това безкрайността си е пълна безцелност … то като няма край няма азимут, няма смисъл ии изобщо за какво ти е безкрайността?
- Ами как да ти кажа, безкрайността позволява летене и мисъл за такова …
- Да ти кажа, ако имам цел и посока и край, от който да съм доволен изобщо не ми се лети безтегловно …
- Ами, ами, помисли си един безкраен полет , непрекъснат опит, всевъзможна мъдрост, много перспективи и посоки и широчина и дълбочина и висини и каквото се сетиш там …
- Всъщност и птичката в клетка търси тази перспектива, но като е свикнала да си седи в клетката може би ще се върне на сигурно пак там,а?
- Не си прав канарчето ми не се върна …
- Да, но то може да е изядено от котката, защото не може да се пази и за това да не се е върнало, какво ще кажеш,а?
- Може, но предпочитам да мисля, че е открило своята безкрайност и полет …
- И аз предпочитам дъжд от пари и палат на Хавай, ама на, ето ме в тясната панелка на последния етаж … от там хубаво се лети знаеш ли, всяка утрин пускам по един хартиен самолет … От високо и хубаво се пада …
- Даам, но все пак за безкрайността? Тя няма да позволи да те излъжат историците, ще си винаги в час с миналото и бъдещето, ще си най-добрият анализатор и стратег на всички времена ииии
- Чакай, чакай малко, ти се роди гьон, лети до първото дърво и живей вечно пък да те видим къде ще стигнеш, хи хи , ей приятел я малко по-ниско в реалността, че като ти перна една …
- Знаеш ли, ти не можеш да видиш този устрем към познание и летеж, тази свобода да си независим от тленното, тази възможност да си от паралел в паралел, от свят в свят, от материя към антиматерия, от психика, до невъобразим поглед, да видиш невъзможното от ограниченото човешко око и да се докоснеш до същината на истината за живота и тук и навсякъде, до един безкраен път …
- Ехо,наду се като балон с горещ въздух или като Дирижабъл, те Дирижаблите са неустойчиви приятел … Тук си в тази си тленна обвивка, имаш си път за вървене, ако е трябвало да познаеш що е безкрайността, нямаше да си ограничен тук нали? Мечтите, любовта, надеждата, смъртта, вярата тези човешки нещица те карат да летиш, а безкрайността тя е Химера или блян … далечна е, сложи си някаква цел по-наблизо пред очите и си я следвай …
- Недей, осакатяваш духът ми с това непрекъснато приземяване и граници, които се опитваш присмехулно да наложиш и на мен …
- Абе, я отлитай, аз тук имам работа за вършене, която ще ме нахрани, напои и ще ми даде подслон, а ти се храни с безкрайността и обирай каймака на млечния път щом искаш …
- Дали пък някой ден ще разбера наистина какво е безкрайност … - момчето се усмихна само на себе си и пресичайки улицата след продължителен писък на спирачки, все пак разбра … |
|
|