competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
12 Юни 2018 21:57:52 » Равновесното начало… |
|
Летенето се ражда вътре в мен,
издига мойта огнена безкрайност
и винаги в изгряващия ден,
крилете си разпервам във омайност.
И хуквам над раздиплени жита,
разлистени звезди събирам в шепи,
струи от мене тиха светлина,
от мойта сила давам аз на всеки.
Реките ме сподирят и шептят,
по остри върхове копнеж оставям,
ята от птици в мене се роят,
за всички болки временно забравям.
Едно красиво слънце грее в мен,
преплита вятъра със тишината,
а пътя ми от времето спасен,
далече се изгубва в синевата.
Накрая стигам до скала и бряг –
вълшебен свят на споделена вечност,
в сакралния му цветен необят
аз ти дарявам мойта бяла нежност.
Преплитат се душите ни. Гори
пак пламъкът на общото ни цяло,
а нашите усмихнати мечти,
се сбъдват в равновесното начало. |
|
|