Живец ли от моята същност отпих?

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

По: “Ако твърде дълго се взираш в бездната,
бездната започва да се взира в теб.”
Фридрих Ницше

На крачка от бездната в нищото взряна,
готова за полет към водната пяна,
реалност или илюзорен момент –
политна към бездната другата в мен.

Прошепнах в сумрака:
“Любима, почакай!
Единствен безмълвен е миг,
единствена крачка и вик.”

Но сряза ме остра камшична искра,
в ума ми светкавична мисъл узря,
че другата – криво парче огледало,
разбъркала времето, даже го спряло.

Навлязла бях в друга инкогнит програма,
в кръвта не пулсираше земната драма
и не гравитирах – прашинка инертна,
и пръстите светеха флуоресцентно.

Разбрало заблуда
пулсираше лудо
сърцето,
което
е светлата мисъл,
не влагащо смисъл,
прикотка „умницата” моя главата –
отново бях себе си там на скалата.

Изгряла Зорницата ясна ми рече:
"От тебе се много сакрално изтече,
но тъмното малко е, ти го пресече,
иди и пиши откровение – стих!”
О, Боже, със стих ли се пак преоткрих,
живец ли от моята същност отпих?!...

И знам, че сме двете –
умът и сърцето –
на жмичка играли понякога в мрак,
щом утрото бликне единна съм пак.

... наистина може да вдъхнови написване на нещо такова.
Наистина нестандартен полет, но - полет!
Е, някак самоубийствено звучи...
Трудно ми е да го оценя, но... като добър литературен опит - заслужава

Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите