"Всичко е една церемония в дивата градина на детството" - Пабло Неруда
Хлапета бяхме, някъде 4-5 клас. Малки, а и глупави. Не помня вече кой измисли ключовата дума, нито как му е хрумнала, но няколко години използвахме този код. Ходехме на занималня, за да си пишем домашните и повече да ритаме топка на двора, но някъде в края на април и началото на май се почваше. Някой подшушваше на останалите момчета и се наговаряхме да ходим на пържолките. Лъжехме другарката, че сме на тренировки по футбол, баскетбол, шах, грабвахме чантите и право на Марица. Имаше съоръжение за вадене на пясък близо до единия от мостовете, бяха опънати метални въжета, които се движеха над реката при вадене и спускане на огромната багер-кофа. Пълнеше се с пясък и се задвижваше бавно с някакъв редуктор, изсипваха пясъка и после пак спускаха металното чудовище в реката и така цял ден. Ние не чакахме лятото, а, както казах, още в учебно време бяхме загорели за пържолките. Отивахме на брега, захвърляхме чантите, сваляхме дрехите и оставахме само по дребни гощи, хващахме се за металното въже, провисвахме се, то потегляше и ние с него. Като стигнехме до единия ръкав над реката, се пускахме и летяхме надолу към водата с викове и крясъци от екстаз. Може да са били 10-15 метра разстояние. Студенка беше още водата, но кой ти гледа, бързо излизахме с треперещи кълки и пак се хващахме за въжето и всичко се повтаряше до умора и преумора. Мокри, доста често с мазоли по дланите от металното въже, но осъществявахме този необичаен скок – полет, който ни доставяше невероятно удоволствие. Нито родителите знаеха, че се намираме на това опасно място, нито пък учителите. По-късно някой издаде пържолките, та чак и милицията се занимава с нас, а когато се случи едно нещастие с ученик от друго училище, заградиха мястото и сложиха табела със забранителна заповед. Имаше едно много диво момче, живеехме в съседни блокове, палав до полуда, даже се катереше по гръмоотводните въжета на сградите, стигайки чак до покрива. Не съм свидетел, но ми казаха, че веднъж с други момчета е бил на пържолките през лятната ваканция, превъртал се е по движещото въже, искал е да стигне до дълбоката част и там да направи скока, но не е преценил и една от ролките, които държат въжетата, е захапала ръката му. Не можаха да го спасят лекарите. Оттогава оградиха мястото и сложиха табела. Но в България често така се случва, вървим подир нещастията и тогава се вземат мерки. След години съоръжението го спряха, за да не се оголват подпорите на близкостоящия мост и да не компрометират конструкцията му. Отидоха другаде да вадят пясък, но призивът: “Хайде на пържолките!“- го помня и до днес, както и нещастието, за което разбрахме по-късно!
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
21 Май 2018 01:55:39 » Само предполагам, ...
... защо "пържолките" - защото, като пльоснеш от високо по корен - се зачервява...
Като пържолка!
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
zika ХуЛитер
Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 229
Въведено на:
30 Май 2018 17:41:26 » Успех!
Свидни детски спомени...С тях летим!
haboob ХуЛитер
Записан(а): Dec 18, 2004
Мнения: 130
Въведено на:
17 Юни 2018 14:49:23 » И на мен ми се прииска да направя "пържолка",
и жалко, че всичко се решава просто с табела за забрана
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума