Saint James Ifirmary*

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Романът му “Висини“ зърна белия свят не много отдавна. Бързо се превърна в събитие на литературния небосклон. Всъщност нищо ново при неговите книги.
„Saint James Ifirmary“ беше песента на смъртта му. Чу я за пръв път съзнателно преди трийсет и пет години на път за Китен в изпълнение на Луис Армстронг и незабавно я избра. Помоли да я върнат отново. И отново… И отново... Обяви избора си – „искам да пуснеш тази песен на погребението ми“. Най-добрият му приятел натисна клаксона утвърдително.
Във ФБ хората знаят дори стойностите на пикочната си киселина, сякаш излежават съвместно доживотни присъди. Когато „Saint James Ifirmary“ се появеше на стената му няколко пъти една под друга в изпълнение на различни музикални великани приятелите му разпознаваха безпогрешно признаците на депресията. Знаеха, че в този миг му се умираше. Тогава или му звъняха, или пиеха по едно в скайпа, а най-често просто идваха. Той правеше същото когато нещо нередно го усъмнеше – взимаше стъкло „Бяло конче“ и отиваше да помогне.
Тромпетът на дядо Луис озвучи ефира на приятелския му кръг тази вечер. Слава богу, само един път. Следващият му пост – синя ръка с повдигнат нагоре палец звучеше спокойно. Депресия нямаше.
Имаше тромб който взриви сърцето му като миниатюрна атомна бомба. Атомните бомби не оставят нищо след себе си.
Опелото в „Света София“ беше кълбо от депресия и приятели.
Някой държеше невзрачната урна с каменно лице. Малката урна на големия човек. Кордонът от коли по каменната настилка от двете страни на Перловската река изглеждаше тъжен. Тромпетният вой на Луис Армстронг, гъгникавият глас на Джо Кокър, китарното соло на „Енималс“ в едно с дрезгавата Джанис Джоплин звучаха асинхронно и заупокойно. Излезлият есенен вятър понесе праха на твореца над безшумната вода. В един последен полет.

____________________
*Saint James Ifirmary - блус, вероятен композитор Луис Армстронг, б.а.

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Наздраве за скайпа, но....абе няма 'но' - хубаво си е!

С оковани крила днес земята ни ражда -
оковани с неволя и делнични дни,
а гори във душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини...
... ... ...
В миг крилата за полет безумен потрепнат,
в миг в очите искра заблести,
и акорди на музика странна ни шепнат:
„Полети! Полети! Полети!“...
... ... ...

Това е само цитат - като коментар към "Висини". Не е мой стих! Smile

Просто се опитвам да "погледна отвъд" историята разказана от Автора.
За да мога да я видя като полет...

Да! 5 от мен... и успех!

Браво! Кратко и много смислено!

ХуЛитер Записан(а): Dec 18, 2004 Мнения: 130

Във всеки епитаф има желание за полет.

Добре, че беше този текст, за да чуя това разкошно изпълнение - мерси Smile

А и тексът си заслужава 5-ицата!

Натъжи ме, но така е с хубавите разкази - въздействат!
Успех!

На дланта на есенния вятър. И прах се смесва с песен, увиват се във вихър - вихрулка към небето. Някак ме подсети за "Стълп от прах"

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Противно на всички тра-ла-ла и бла-бла, смъртта е тази, която се асоциира с полет. И едно много добро място за започване на полета е лазаретът Св. Джеймс, особено ако си издухал всичките си пари за проститутки.
Twisted Evil

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Дааа, добро е! Последен опит за летене на тленното и свобода за нетленното!

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2017 Мнения: 38

Браво! Ехидна усмивка към тази с косата!

Много добро! Успех на автора!

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2017 Мнения: 38

Споменчета,летящи духове... <3

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

И както казва Аркадий Стругатски: "Смъртта, драги приятели, е най-интересното нещо, което се случва на човек!"
Тъжно, но няма как - това е начинът да напуснем Земята.
Харесах!

Успех

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите