Карлсон на полета на мисълта

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Карлсон ми беше приятел. Но ще се затрудня, ако трябва да опиша що за човек беше. „Бодлива нишка с галактически сюжет” – това е най-доброто определение, дадено му от други негови приятели, за непресекващата му страст да предизвиква границите на нашата мисъл, за неуморната ерудиция и оптимизъм. Според разбиранията му Вселената ни не е боклукчийско кошче. И той се отнасяше внимателно към горивото, с което захранваше своя дух и духа на хората, с които общуваше.
Какво пък – всички вие добре знаете кой е той, Карлсон. Няма начин да не сте попадали поне веднъж на покрива на малкото дружелюбно човече с перка на гърба. Едно мога да кажа – перката беше за камуфлаж. Мъдростта на крилете се пропиваше в ъгълчетата на ведрата му добродушна жизнерадост. „100 години топлина ти пращам…” казваше той, когато снегът мокреше моите криле. „Здравей, пуснах едно синьо вятърче от мен към хоризонта ти!”
При все това опърничаво приятелство беше нашето. Но винаги – на крилете на конструктивността. И подкрепата. Напоследък прелиствах спомените си и с усмивка се сещам за шантавите ни разговори:
Аз: - Няма кафези за Чайката, проекцийо на Ричард Бах.
Карлсон: - Проекция е по-добре от сянка. Бъди Чайка.
Когато загуби любим човек Карлсон видимо остаря.
А остарееш ли – политаш. Събличаш условностите и сресваш крилете. Еретично ми звучи, докато пиша тези редове, но решаващият полет като че ли, е този. Другите, всекидневните полети на мисълта, са само достойна подготовка. Съществуването добива други измерения. А смисълът според Карлсон, е само тук, на Земята. Вселената ни е неутрална. И смисълът е само един от многото й други компоненти.
Лятото ще бъдем на последния си съвместен поход. До мястото, където се намира сега неговия нов покрив - на любимия му връх. Той е вече там, но прахът и песъчинките са тези, които ще споят основите на новия му дом. Квантови частици спомен за този свят и полъхът – високо, там горе, от неговия.
И все пак зная, че оставаш. Тук. Сега. С всяка твоя мисъл и споделено преживяване. Жалко, че не мога да ти оскубя брадата.
Полети. Разходи се. Порадвай се на крилете. Но не забравяй да се връщаш и да разказваш за необятните вселенски полета. „Защото, мисля си (пак те цитирам), подобно както мракът е непроявена светлина, така и нищото става нещо само от твоето присъствие –на полета ти.”
Както непрестанно си казвал - щастието е в споделената радост – едно неизменно състояние на духа.
А ти, четящий, сещай се какво. Да не се потретям.

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Без Ричард Незнамкойси щеше да е по-добре Smile

Инак е хубаво Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Добра трактовка на относителността на полета като понятие... последен полет, но да останем... Ако можеше... но всичко е отностилно! Оставаме... защото се връщаме.

Много ми хареса!
Успех!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Успех!

Удоволствие е тази крилата философия на Карлсон и безграничния полет на неговия дух. Досущ като този на Джонатан Чайката

и дълбоко за размисъл, и ефирно докосващо...

ХуЛитер Записан(а): Nov 23, 2004 Мнения: 6

"Щастието е в споделената радост – едно неизменно състояние на духа."
Състояние на полет на свободния дух. Това си вземам от тук.

...i did it my way

За последно!!!

Наистина - ЗА ПОСЛЕДНО!!!

Това - аз, RockAround_theC_l_ock им го обещавам!!!

Mr. Green

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите