Ода за бездарния поет

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

или Метаморфоза

„...О, музо, възпей оня гибелен гняв
на поета бездарен...”

Обзет от страст поет бездарник -
на музата Невежество избраник,
по цял ден трескаво твори.
Какъв ли образ пресъздава?
Жена ли някоя обожествява
или над белите листа наведен
завършва някой некадърен стих?
О, музо, виж поета,
прости му вечната несрета
и мъките му съкрати!
Обзет от гордо вдъхновение,
прелиства той със нетърпение
на книги стари жълтите листа
и жадно търси рими да скове
за аматьорските си стихове.
Да, плагиатство се нарича таз наука –
тя бори делничната наша скука
и за нелепото бездарие
тя Божи да е най-голям.
**
Мъдрецът стих във древността написал.
От него друг пък после го преписал,
поразширил го малко, променил го
и го превърнал в „Ода за таланта”.
Отде дочул го музиканта
и песничка, не щеш ли, скалъпил.
И нищо, че тристъпният дактил
превърнал се набързо във хорей –
нали пък той ще може да се пей!
Но древният мъдрец за участ зла
дочул случайно песента.
И трижди в гроба се обърнал.
Мъртвешки блед, та чак посърнал,
той скочил силно разярен:
„Това е подигравка с мен!
Та аз навремето създадох стих,
идеята във рима претворих,
а днеска вие, музиканти,
и вий, поети дилетанти,
се ползвате със мойта слава.
Нима законът туй го позволява?
О, чуйте вий, поетите драскачи
и разни други там лапачи –
редактори, коректори, критици,
писатели и историци.
Творец да бъдеш, иска се талант.
А той се по наследство не предава
и с документ не може да се завещава.
Вас лесна слава блазни ви сега –
това все още не е беда.
Но връзки вий намирате след време
и без каквито и да е проблеми
набързо ръкописа за печат
пробутвате на близък свой познат.
Дори добили повечко кураж,
вий спорите за по-голям тираж,
за който Толстой, Чехов и Балзак едва ли,
не са си даже и мечтали.
Критиците пък неразбрали
идеята на вашето творение
и взели, че оставили във неведение
съвременния ваш читател.
И вие търсите критик приятел,
за да възхвали глупостта.
А не така било е в древността.
Там скромният писател със перото
изобличавал гневно на живота злото
и пеел за хармония и красота,
дори когато нямал пукната пара.
Но алчността, поети, днес ви кара
да питате вий най-напред за хонорара.
Изкуството на заден план остава,
печалбата ви мисълта сковава
и вий творите бисери на глупостта.
И моят глас от древността
едва ли ще ви смъкне на земята!”
С тез думи древният мъдрец
се върнал в гроба.
Дочули неговия глас прокоба,
стотици хиляди писачи
присмяха му се с глас:
„Той седнал да ни учи нас!”
**
Обзет от страст поет бездарник –
на музата Невежество избраник,
в разкошен кабинет твори.
Какъв ли образ пресъздава?
Началник някой ли обожествява
или на листа предпоследен -
над тапицирано бюро наведен,
завършва някой некадърен стих?
О, музо, виж поета,
забравил прежната несрета
и мъките му съкрати!

О, Автор! (и Поет!)... По правила конкурсни – неизвестен!
Не съм критик (не съм поет) – към теб ще бъда честен:
И Демостен да би прочел такава твоя филипика –
от гроба „Той е гений – аз съм никой!” – ще извика!

Какво тогаз – пред теб съм аз... че да те оценявам?
Драскач? Възможно – подмазвач?
Ех, как те съжалявам!
============================================
т.е. – няма да има оценка от мен! Макар и някой да си го е харесал „за 5” ...

:=))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Е, когато има „Глас народен – глас Божи!”
Всичко може... О’ле Боже... Всичко може!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите