Любовно писмо

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Стоя пред огледало в коридора
пуловер меря - аз го плетох с вкус.
А щерката се в стаята затвори
и слуша някакъв любовен блус.

Май скоро ще навлиза в пубертета
и знам, че трябва много строг контрол,
че иначе отпуснеш ли въжето,
не учат, не четат и двойки бол.

Я да претърся чантата и тайно,
по майчински загрижена реших.
И ето, че намерих там случайно
нахвърлян върху лист любовен стих.

Започнах да чета и се озверих:
"Прет мен е само твоето лице,
във теб се флюбих, твоя съм, Валери,
убичам те със цялото сърце."

Подписано с любов от дъщеря ми!
Загризах нокът в размисъл дълбок.
Не са проблем любовните и драми,
но правописът и ме хвърли в шок!

Нахлух със грохот в детската и стая
и креснах: - Ти ли писа ей това?
Щом ме видя какво държа се смая
и тутакси със глас се разрева.

- Да, влюбена съм, няма да го крия!
И не посмях да му напиша аз!
Затуй писмото писа го София!
Но той не хае! - се разхълца с глас.

- Ох, Слава Богу! - казах и тогава.
- Аз знам, че ти си умничко дете,
такива грешки няма да направиш!
София явно книги не чете!

Целунах я щастлива по лицето,
затворих нежно нейната врата.
Какво ми е послушничко детето!
И продължих щастлива да плета.