На кафе в Мол Парадайс

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Край мен размотават се някакви хора,
фронтално, вентрално и в долен ракурс –
когато едното око си затворя,
ги виждам подскачащи в тон с моя пулс.

И виждам наоколо някаква сграда –
дорзално, дистално и в пълен анфас.
Накланям се рязко – и сградата пада,
вибрирайки с мене в един резонанс.

Туй нещо голямо навярно е Мол-ът,
надредно и косо израснал край мен,
и в центъра аз съм, а другите – в гьола,
те нищи са духом, а аз съм блажен.

Нарочно примигвам – и сили всевишни
разтърсват света като удар със чук...
Вибрирай, о Мол-е! Подскачайте, нищи! –
стотинки във джоба на луд демиург.

И нищите нищят, темели темелкат,
Мол-ът се моли молебен за мир...
Умът ми е бомба, и то – самоделка
и зла като чума по време на пир.

***

До мене застанал е някакъв келнер
и иска за някаква сметка пари...
О, юроде глум с въжделения скверни,
фитилът ми съска – вземи, че се скрий!...

това го четох с речник. Благодаря! Винаги се намират поводи човек да си разшири общата култура Laughing

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Текст, който казва - вижте ме. За да съм му в тон, ще кажа, че се сещам за Апостол Карамитев и ролята му на Глумов в една пиеса на Островски. Бих пожелала успех, ако поне ме беше усмихнал.

Аз се усмихнах...Бум, МОЛове! На мен заглавието нещо не ми хареса, за малко да подмина взрива Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите