Шегаджия

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

В ранните ми младежки години, в славните студентски времена ...ех, че хубаво начало, а?
Та в онези години, малко преди да „избухне” демокрацията, имахме много чуждестранни студенти – предимно от соц-лагера, но и от много държави зад ”Желязната завеса” – като Гърция. Тогава нямаше лекции на английски и те изучаваха една година български език, преди да започнат да следват. Колко го научаваха е друг въпрос.
Спомням си, как всяка година имахме и идеологически изпит – „Диалектически материализъм” и подобни, но в първи курс изпитът беше „История на БКП”. Леле, учехме конгресите на „Партията” наизуст и нямаше вземане – преподавателката беше една надъхана ”ятачка” и късаше здраво. И затова бяхме много ядосани, когато един нигериец каза „Нашуту партия” за БКП и тя му ми писа четворка, без да го изпитва.
Както и да е – думата ми беше за гърците – в моята група имаше двама – Янис и Спирос. Много ги харесвах – такива едни чистички, спретнати, винаги с бели , изгладени ризи, миришеха на хубаво и много се стараеха. Заради нас говореха някакъв български език, но имаха затруднения с някои съгласни – ч, ш, щ, з, с. Отделно от това, пускаха и по някоя гръцка дума:
- Къде ще ходиш сега, малака?
- Дай ми тази лекция, малака!
- Малака, ела ми!
Попитах Янис какво означава това „малака” и той ми каза – шегаджия. Тогава още не бяха модерни обръщенията като „копеле” или „пич” и аз даже мислено се възхитих – ех , какви аристократи са гърците – вместо да се обръщат един към друг с „брато”, те си казват шегаджия, веселяк, абе забавно.
И започнах и аз да се обръщам към тях с „малака” – да се чувстват уютно в България.
- Хей, Янис, какво прави снощи, малака такъв?
Те ме гледаха странно, но един ден Янис ми каза:
-Ти мой приятел, не казвай мене повече „малака”!
-Но защо, ти ми каза, че е шегаджия ?
-Не разбрала – това е чекиджия.
Даже и тогава го просъска неразбрано, но все пак схванах – ужас, на готиния Янис аз съм му казвала чекиджия – потънах в земята от срам.
Разбира се, спрях да им казвам на гърците ”малака”, но и сега ме напушва смях, като си спомня невинната си физиономия и приятелска усмивка, с която казвах:
-Ела на кафе, малака!

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Объркани в превода - честа причина за конфузни и забавни ситуации. Добре разказана история. Понякога се питам обаче, онези, които са живели времената на "диалектическия материализъм", студентите от "братски страни" и т.н., едва ли се нуждаят от толкова дълго "интро". Онези, които пък не са, поради младост, се боя, че нищо не разбират, колкото и дълго да е "интро"-то и само скучаят. Истината е в мярата.

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Шегобийка му рбота! Посмях се здраво!

Хубаво!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите