"Рисувам те живот" стартира новия ни поетичен бал

Здравейте приятели,
малко позакъснях и сте се изчакали, ама от поетични балове, премиери, изложби четиринадесет години вече не мога да намеря време да се омъжа Laughing

Разгеле успях! и сега с чиста съвест мога да се заема с неотложните проекти.

Имах огромно желание този бал да бъде в август, разгара на лятото, когато всичките ни поети, живеещи по света се връщат за мъничко, но не успях. Трябваше да си подготвям сватбата, че Жорето вече три пъти се отказва... Laughing

И така:

Галерия "Арт Маркони"
и
ХУЛИТЕ.НЕТ

представят

първото издание на поетични балове

РИСУВАМ ТЕ ЖИВОТ

Условия за участие:

Всички желаещи могат да изпратят САМО ЕДНО стихотворение тук на лични или на имейл art_markoni@abv.bg до 5 ноември 2017 включително.
стихотворението да бъде придружено от следните данни за автора: име, фамилия, никнейм и град/държава, ако не е е България/ Ако го изпращате с прикачен файл, нека данните да придружават произведението.
Стихотворението може да е било публикувано, награждавано, отличавано...и т.н. Идеята е да четем хубави стихове.

Събитието ще бъде на 11 ноември /събота/ 2017 г. в галерия "Арт Маркони". Варна, ул. Охрид"22 от 18.30 часа

За тези, които ще участват за първи път малко пояснения и история.
Идеята за поетичните балове се роди спонтанно и се оформяше в движение, като достигна за шест години 25 издания/ по четири на година, посветени на всеки от сезоните/. Знаците на внимание към отделни произведения са били художествени произведения, предоставени от авторите с които галерията работи или от самите участници. Във времето това са били Радослав Коцев, Живка Иванова, Стефка Петкова и т.н.
Държа да поясня, че тези балове не са имали претенции за конкурси, номинациите в различните категории са правени от жури, състоящо се от приятели на галерията - любители на поезията. Гласуването за номинираните произведения се извършва от присъстващите в залата участници и гости чрез листчета, които се събират и изброяват. Мисля, че няма по-демократично излъчване на ПРЪВ СРЕД РАВНИ. Защото идеята е точно такава - на тези т.н балове да звучи хубава поезия, посветена на дадена тема. Винаги се изчитат всички пристигнали в обявения срок произведения, ако авторът е в залата си го изпълнява сам, ако не е чета водещите. Както и преди ще имаме и писане на прима по зададен стих...
Избрах темата, за да продължим с традицията да рисуваме с думи, защото ние правим точно това, а и за да има връзка с мястото, където се провежда събитието. Винаги съм търсила симбиозата между изкуствата и мисля, че тя се случва. Темата, този път, е достатъчно всеобхватна и мисля, че няма да ви затрудни да изберете произведение за участие.

Мисля, че изчерпах анонса. Ако има въпроси или съм пропуснала нещо важно - съм на линия.
Маркони

Ваня, това е чудесна новина - бъдете честити, младоженци! Smile

И аз ще присъствам на този бал с едно мъничко, римувано нещо @--;--

Честито, Ванче! Smile

Много щастливи и все така сплотени , творящи и създаващи Празници Бъдете с Жоро! Kiss

Чудесна новина е новият бал! Специалитет са ти тези незабравими приятелски празници на Словото и Изобразителното изкуство. Едва ли ще успея да дойда, но духом съпричаствам и с радост ще участвам и ще пратя нещо. Smile

Инди, Меги, Райчо....благодаря! Ще нацелувам младоженеца! Laughing

И разбира се, чакам вашите поетични птици. Райчо какво винаги пали от раз Laughing

https://www.facebook.com/art.markoni/photos/pcb.1910541392600545/687498251454451/?type=3&theater

Благодаря за всички красиви пожелания. Жорето издържа теста за благонадеждност, след като седем години приема вас - поети и писатели, всичките ми художници и почитателите на изящното, без нито веднъж да е показал и най-малко, че е уморен, че не му е до изкуство, че му е писнало да посреща хора на изкуството не само в галерията, а и у дома...Сериозно изпитание, което всички вие сте се уверили, че издържа с отличен и по тази причина му направих предложение. Вярно, дърпа се и не се даде без бой, но накрая кандиса. И си заслужи вашите аплодисменти и внимание. Знам че го обичате и ни приемате като едно цяло. Нека Бог е добър и ни даде възможност да поддържаме това малко, но уютно естетическо убежище, където да ви посрещаме с обич! Благодаря!

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Ванюш...знаеш, че многократно съм го рисувал.

Вече ти вейнах една скица. Smile

____________
А сега остава да доживея до 11 ноември... и ведро да прегърна двамата младоженци.

...(.)

Дарче, никакви такива. Знаеш, че Бургаската ни агитка и пловдивска такава разчитат на теб. Благодаря за стихото.

Между другото не очаквах такъв наплив от участие. Направо сте като държани на въже. Докато пусна съобщението и ми задръстихте пощата. Ама добре. Предпочитам сега, защото като се завлачат накрая не смогвам да ги обработя...Споко! Рисувайте! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Ванюшка, по повод това - "Е, сега ли ще се предаваш" - снощи написах едно стихотворение, което току-що публикувах.
То се опитва да предаде словесното изображение на отделния свят,
в една частица живот.
Можеш да го приемеш и като отговор.

Именно, поради незнайния край на нашата къса пътечка, наречена - земно битие, това което двамата с Жорето вършите, придава още по-висока стойност на начинанието ви. Да...за нас, сега.

Благодаря от сърце! Smile

...(.)

Този Оазис, който създадохте с Жоре, и бургаска и пловдивска агитка...а ВАРНЕНСКАТА, ало моряците...
ЛЕКО СЪМ ЗАСЕГНАТ смиг както обича да се изцепва билкарката с дядо поп ....))))
Laughing

Даро е много точен, той е добра душа, и затова реших да пиша тук, след като ти писах на лични...
Прегръщам ви пак, и двамцата хех

и пак ще почерпим Laughing

Благодаря за хубавите стихове, които ми изпращате! Радвам се, че темата ви допада и ви активира. Животът е шарен, всеки е намерил своя цвят за да го нарисува. И това създава прекрасно многоцветие. Ще бъде хубав празник.

Честито, Маркони55! Бъдете живи и здрави с Жорето! Прегръщам ви топло!

Желая весело прекарване на бала!
Поздрави на варненските поети и писатели от мене!
Smile

тази вечер изтича срокът за изпращане на стиховете ви за поетичния ни бал на тема "Рисувам те живот". Благодаря на всички, които изпратиха на време своите произведения. Очертава се един наистина силен поетичен бал.
На 11.11. 2017 от 18.30 часа ви очаквам. Носете си усмивките и вдъхновението, защото както винаги ще имаме и конкурс по зададена тема / от ваши стихове/ на прима....
за тези, които имат нужда от помощ за настаняване или ориентация как да
намерят галерията - пишете или ми звъннете: 0888 263324 ил 087 667 302
До събота
Маркони

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Завиждам благородно на всеки, който ще отиде на бал, защото знайно е що е то бал при Маркони! Very Happy

Четете, слушайте и се веселете и нека поетичното слово да бъде с вас!

А ние, дето сме се разработили точно по това време, ще чакаме да разказвате после!

Very Happy

Новата тема на поетичните ни балове „Рисувам те живот“ събра 41 стихотворения от различни краища на страната и света, като рекордно е участието на членуващите в клуб „Нов Живец“ българки, живеещи в Атина – 4 произведения. Удоволствие бе да посрещнем приятелите, специално изминали километри, за да бъдат с нас: Станислава Немска/ София, Светла Гунчева/Бургас, Милко Христов/Лом, Ани Мирчева / Добрич.
За тема на традиционния рицарски поетичен турни на името на приятелят- поет Сергей Сергеев избрахме откъс от стихотворението на Елица Ангелова / Калифорния :
„Той всеки от нас е зачевал с любов,
и с всеки прохождал и тичал...“
Предизвикателството да пишат на прима приеха Станислава Немска, Светла Гунчева и Милена Белчева. Ето и техните импресии:

Станислава Немска/София
Зачеваше ме. Ангели валяха
и стихваха в очите ми момичешки,
а щом проходих – стъпките ми бяха
по-бели и от пролетни кокичета!

Светла Гунчева/ Бургас
ЖИВОТ
Стократно умирал, но винаги нов,
в безкрая вселенски надничал,
той всеки от нас е зачевал с любов
и с всеки прохождал е тича

Милена Белчева/Варна
Животът

Той неизменна дарба има,
най-чиста, истинска и висша...
Пред нея цялата Вселена
немее и до точка свива.
Да сътворява. В миг безимен
поезия за нас да пише.
Душата, в тайнството смирена,
Любов и Смисъл преоткрива.

След повторно гласуване, тъй като при първото Светла и Станислава получиха равен брой предпочитания, Станислава Немска е тазгодишният носител на приза ни. Наградата, осигурена от галерия „Арт Маркони“, връчи Клавдия Тодорова.
По традиция след представянето на всички пристигнали до обявения срок творби, присъстващите поети и ценители гласуват за своя фаворит в отделните категории. В предишните балове винаги имахме една твърдо избрана категория “Най-красиво нарисувана с думи..../съответно есен, пролет,лято, зима/ и според това, какви стихове са пристигнали за участие, извеждахме категории, подсказани от самите тях. Важно условие в тази категория е, да има поне три равностойни творби. Това създава известна непредсказуемост и любопитството държи участници и публика до последния момент. Изключително разнообразният поглед върху новата тема „Рисувам те живот“ затрудни журито в избора на категории. Добри стихотворения, не бяха включени в номинации, защото нямаха равностоен конкурент. Ето и трите оформили се категории и номинираните творби:

Категория: „ Животът като притча“
В тази категория се състезаваха стиховете на Радослав Коцев/Пловдив, Меги Гювенал/ Анталия, Турция и Райчо Русев/София

Радослав Коцев /Пловдив
Вечерен експрес

Гошо Лудият
впряга коня в каруцата
и от години
всяка лятна привечер
събира пощурели хлапета от улицата.
Разкарва ги по житните ниви,
разказва им
за овощните равни градини
и спират до „високото напрежение“,
където с лимонада разреждат
натрупаното веселяшко безредие.
Светът му се вихри
на две гроздови,
а децата го радват, превземат го...
И той се предава красиво.

Лудият Гого
е учител по истинско право –
правото на детство.
Довел си е жена с осем дечица
в тясната къща
отвъд железопътната линия.
Широка е неговата радост
в мазолите на тази земна идилия.
Подобна „лудост“ ми напомня
за вечността на Сервантес,
за свободата на мечтата...
за коравата й участ
и за профучаващия
вечерен експрес,
подредил лицата ни по прозорците.

Райчо Русев/ София
Една дума

Човече, вече не съм тоя.
По-друг ми е характерът.
Не се надвиквам със прибоя,
не се надбягвам с вятъра.

Не се надлъгвам с месечината,
взех нещо да забравям...
Ако попитам за причината,
във хор ще викнете: Годините!
И може би сте прави.

Аз исках да постигна смисъла –
и стигнах до децата.
Да вникна исках във написаното –
стигнах до цитати.

Аз исках да позная колко са
лицата на Добро и Зло.
В две думи да заключа Космоса.
А можело в една: живот.

Меги Гювенал / Анталия, Турция

Днес видях две жени на пазара,
две тъмни жени.
Като птици.
Докосваха дюли
и грозде,
и ряпа.
На ръба на небето съвсем,
и такива едни
сякаш целият свят беше клетка -
покрита и сляпа.
Не повдигаха даже за поздрав красиви очи
и от миглите, помня, струеше прашец като утро.
А насреща им, знаеш ли - смях и надежда звучи
от сергиите пъстри,
покрити с найлони навътре.
Морски бриз се разлива по мокрите, бели тави
с наредени досущ от хазната султанска рубини:
нар и лъскави ябълки, круши и цели глави
целина, или кръгли и лепкави, медени дини.
Зад чешмата рибари заглаждат доволно мустак,
напоили очи от заметнат край масите глезен.
Пъстра рокля, шалвари, суджук,
в прахоляка - петак
и момчешко свистене: елате, вземете си резен -
най са сладки при мен плодовете, най вкусен каймак,
сирената са в златен зехтин
хайде, чичо, опитай.
Аз вървя между тях
и настъпвам вечерния злак,
а очите ми... тихо, на пръсти
нагоре политат...
към ръба на небето, към две забрадени жени
и към бледите пръсти, притискащи скърби и дюли.
Този свят изобилен
е толкова сам и раним,
даже в моите рими слеепее унил и притулен.
А така ми се иска да плисна над моя пазар
пъстролика и смела, и ведра,
над бейското било,
и от черните кърпи на мрака,
с мънисто назар
да зарея едно напористо и светло хвърчило.
И да пийна с душите им чай.
На синията,
там,
дето всеки еснаф и стопанка раздават вечерня
и единствено бог,
все така изоставен и сам
да низспусне очи пред човека
и да се почерни.

С известна преднина Райчо Русев за пореден път отнесе трофей от бала на поезията, постер с изглед от Гърция, осигурен от клуб“Нов живец“ Атина.
Във втората категория – „Животът, като изповед“ бяха номинирани произведенията на Елица Виденова/Варна, Катя Маринова /София и Даниела Викторова/Варна

Елица Виденова / Варна
НЕБЕ НА КРЕДИТ
Налага се да те живея, живот –
сама си подписвам присъдата!
Преглъщам смирено обилното зло,
сънувайки праведно Рая оскъден.
Не прося любов, а подавам ръка,
но… шапката ми е пробита -
извръща се без да подхвърли тъгата си
във нея и бедният скитник.
Безлихвено давам назаем криле,
но ти кредитираш небето ми
и смяташ, че твърде напразно пилея -
нали приземено било битието!
Но щом те живея все още, живот,
я, спри - на инат, да ме мразиш,
а с копие рицарско, луд Дон Кихоте,
напук нарисувай ми… празник!

Катя Маринова / София
БЕЛОВА
Все пишех черновата на живота си.
Без рими. Тромаво. Неподредено.
Залъгвах се, че нямат свършване
разхвърляните листи и поеми.
Флиртувах с болката – почти видение –
по женски глупаво в деня залостено,
в застиналия страх – клошар наведен
над пълния с любов казан на нощите
За беловата казвах: Има време!
Не съм готова. И заключвах залеза.
Препъвах се, забравила за себе си
и часовете си превръщах в залъци.
Но старият часовник с кукувицата
събуди изгладнялата ми глутница:
- Ти, скъпа, беловата своя пишеше
във кошницата на деня, не с буквите.
Отвързах му стрелките – за спасение.
Погалих времето
с душата, на дръвника.
А вътре в мен, погиналите в зрелища,
изгряха в беловата моя хлипаща.

Даниела Викторова / Варна
НЯКОЙ ДЕН

Господи! Как за миг се търкулна животът –
сочна ябълка, изтървана от тичащ хлапак.
И преглъщам тъга, и броя невървени посоки,
и протягам ръце да го вкуся отново. Но как?

До върха как се връща отвързана бяла лавина,
как се язди жребец, дишал изгреви, пил брегове,
как се трие от ирис кръвта на залез карминен,
мълния как се ражда в съдраното вече небе?

Часове и минути, години деня ми изписваха
с думи на радост и скръб – клиширан роман.
Колко тайни изплаках без свян пред кулисите...
Колко любов разпилях? Не пожалих и грам...

Аз ли някога стъпвах по тези издайни пътеки,
обрамчили с тънка есенна плитка очите?
Аз ли съм тази, която до капка изпи дъждовете
и жадна остана? По пустините аз ли се скитах?

И сега – уловила в юмрук ветровете на хаоса –
няма как да разтворя ръце към проклетия плод.
Господи! От малка въобще не обичам ябълки,
но някой ден ще го хвана този търкулнат живот.

С няколко гласа преднина стихотворението на Даниела Викторова се оказа фаворитът в тази номинация.
Стихотворенията номинирани в третата категория „Животът – пъстрото одеяло на детските спомени“ бяха най-емоционално посрещнати още при първия им прочит. Това бе и причината присъстващите трудно да определят своя фаворит между творбите на Юлия Костова/ Атина, Димитър Никифоров/София и Станислава Немска/София. Убедете се сами:
Юлия Костова / Атина
ДЯДО,
Градината така далеч остана,
изгуби се в стеблата на гергините...
Едвам достигам клоните на дряна,
да окача фенерчето си динено.
Едвам докосвам черните къпини,
и - цяла, от листака, изподрана,
аз тичам - без да спирам - през годините,
ръцете ти разперени да хвана.
Едвам си спомням, колко бях щастлива,
над охлюва, изровен от лехата,
където от чудовища се скривах,
а всички камъчета бяха злато.
Дори - едвам над портичката гледам,
надигнала душата си на пръсти,
как нещо-си разправяш на съседа,
и той - учуден - почва да се кръсти...
Ти ще ме чакаш, в края на пътеката,
както тогава - малкото момиче...
И пак ще ме загърнеш със елека си,
и ще попиташ - пак -
обичам ли те...

Станислава Немска/София
УХАНИЯ

Тази къща е рай. Вижте двора — такъв го обичам!
Под асмата вървя, а просторът очите засища.
Капе вишнево бяло — прогонва злини и поличби.
И мирише на дом.
И мирише на дом и огнище.
Тишина избродирал, в ковьорите паякът дреме.
Триизмерните спомени тичат в портретите плоски.
Тази стая е храм след ръцете, разчупвали времето.
И мирише на хляб.
И мирише на хляб и на восък.
Тук съм още дете и отварям желязната порта.
Баба чака, преде и безгласно ме срича по име.
Любовта ѝ потича към мен през прозрачна аорта.
И мирише на жар.
И мирише на орехи зимни.
Няма никой сега — на въжето глъчта ми да просне.
Помня първата щипка и първото бабино "браво!"
И откривам сама, че в това настояще варосано
няма място смъртта!
Тя се случва, когато забравим.
Тази плетена кошница, пълна с изплакани помени,
губи цвят подир цвят насред навеса с пантите хлабави.
А луната блести като някаква обич огромна
и разбирам без дъх,
че това е сърцето на баба!

Димитър Никифоров /София
ЗИМА В МИНАЛО ВРЕМЕ
Цепеници пукат, на миндера – котка.
Бяла шапка носи плевникът ни схлупен.
Зимна ръченица вятър хваща кротко
с преспите, които цяла нощ е трупал.

Дялани, трикраки столчета-джуджета,
под от жълта глина, чамова синия...
Баба е опекла питки на кюмбето.
Дядо, по елече, сняг навънка рине.

Ври в гърнето пъстро боб по манастирски,
чубрицата среща дъхавия джоджен.
Собите са малки и с тавани ниски –
къща като къща, ала дом е с корен.

Тия мисли имам в градската чакалня
сред панели сиви в празната неделя –
малко архаични, скучни и банални,
но ме топлят също вълнена фланела.

Няма да се върне нищичко обратно –
мамината обич, брат ми от небето...
Споменът е тъжен, но пък е приятно,
че опазих всичко в храма на сърцето!

С един глас преди другите двама, получили равен брой предпочитания, Юлия Костова/Атина, Гърция, още с първото си участие получава наградата – акварел от Петър Андреев, осигурена от галерия „Арт Маркони“.
Благодаря на всички, които изпратиха своите стихове и споделиха съботната, заредена с емоции и много красива поезия. До срещата ни в следващата година заделяйте това, което може да влезе в темата "Рисувам те живот". Баловете на поезията нямат претенции на конкурси. Отличените са първи между равни, в това ще се убедите, когато публикувам всички участвали творби. Важно е вибрацията от прочитането и споделянето на вашите стихове да радиира и прави света по хармоничен. Приемете го като мисия! Благодаря!
Ваня Маркова/ галерия „Арт Маркони“

Много красиви са всички номинирани стихотворения, цветни, живи, кинематографично е усещането - видях всеки образ Smile

Ваня, много са хубави твоите балове, и ако можех, бих присъствала лично на всеки един. Вълшебна атмосфера създаваш @--;--

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите