... тука майчина милувка сетих най-напред...

„Нека всяка година, когато дойде 21 март, Международният ден на поезията, не забравяме да честитим празника на всички знайни и незнайни, които нощем се разбуждат, защото под сърцето им като кит в океана се е преметнала една дума. Онези, които чуват в полета на водното конче грохота на хеликоптера. Онези, които знаят колко точки има калинката на гърба и колко са дълги зъбите на тигъра. Онези, които знаят как да подредят думите тъй, че да стигнем далеч - чак в пустинята, при хекзаметъра на морския бряг или до подгръмотевичните планински върхове, където светкавиците изписват йероглифи.”
Хора на перото, Деян_Енев

Но стига цитати! Имах нужда от тях, за да се осмеля да предложа тази тема във Форума. И тя не е за отминалия (в ХуЛите – тихомълком) Международен ден на поезията. Нито моята „кръгла годишнина” – 10 години (от Февруари, 2008 г.), когато се „пръкнах” в ХуЛите и света (на ХуЛите) научи, че ме има.

(...само довършвам първия цитат...)

...тука под липите стари плаках и се смях
тука с весели другари тичах и играх...
Ран Босилек

За вас лъжа – за мен истина, но аз се „родих” тук, в ХуЛите. И като всеки, нежелано заченат, и – логично захвърлен (слава Богу – не в кофа за боклук, а в ХуЛите) младенец, започна битката ми за място под слънцето (литературното – то, другото си грее за всички).
Не е и за това. Макар че, след като го споменах вече, трябва да се брои. Значи ще е нещо като „3 в 1”... ако някой се прежали да „изпие” (т.е. – прочете) темата до края.
Искам да си поговорим за нас. За света около нас. И ние – в него. За това, че „ние” прогресивно намаляваме. Може би, заради това, всеки „оцелял” ми е скъп! Дори да си позволя критичен коментар. Нека бъде приеман като плод на старческата ми (частична) деменция. Т.е – помня едно, а съм забравил друго. Имам и друго оправдание – и с мен, в блажените ми години на „младенец”, не си поплюваха. И си ме хулеха. Имаше за какво. Благодарен съм – помагаше ми! Научих се да се зъбя и да хапя и аз. И – да „оцелявам”! А това май, е най-важното!
Пожелавам го на всички „оцелели”! И спирам до тук. Гласовете ви искам да чувам... Нужни са ми.
За да вярвам в оцеляването, възраждането... и прераждането!

Бой..Боев

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите