Въведено на:
18 Мар 2017 22:11:19 » Поет и сатирик
Данко е поет,
Янко – сатирик.
Спорили са днес
кой е по-велик.
И дошли при мене.
Щях да ги изпъдя,
но след туй си казах:
що да не отсъдя?
Ни акъл ми пречи,
нито ум ме спира.
Ще си им го кажа
както аз разбирам:
- Ако е поет –
в стих ще те възпее.
А пък сатирик -
хапе и злобее.
Ако е поет,
той е боже чедо.
Щом си сатирик –
ти пък си говедо.
Ако е поет,
нагости го с мед.
А пред сатирик –
слагай ечемик.
(Зер и тез, които мен са ме ругали
и са ме кълвали като хищни птици,
бяха все критици или сатирици).
Vlad_Ongyl ХуЛитер
Записан(а): Mar 01, 2007
Мнения: 168
Място: По света и у нас
Въведено на:
23 Мар 2017 21:10:07 »
Два риторични въпроса: Акъл и ум не са ли едно и също? Говедото не е ли и то „боже чедо”?
Не става ясно лирическият/а като „боже чедо” или като „говедо” се възприема в крайна сметка, тъй като хем ругае сатириците, хем е решил/а да предложи текста в хумористичен конкурс.
Слаба бира, предварителото оправдание за евентуални критики на текста на „съдника” (изявяващ/а се в „поетична” форма), е признанието, че е „кълван/a все от критици и сатирици”.
„Който се бои от мечки, в гора не ходи”, а който се бои от сатирици и критици, на конкурс (хумористичен) също не ходи.
П.П. От едно "говедо", което не е гласувало и няма да гласува.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума