Бал на есенната поезия 2016

Почти с последния влак и малко в движение...Виждам, че ми напомнятя и за това:

БАЛ НА ЕСЕННАТА ПОЕЗИЯ 2016
26.11.2016 г - начало 18.30, както винаги, галерия "Арт Маркони" Варна
ул."Охрид" 22 / до ж.п.гарата/ - за тези, които за пръв път ще се появят.

Произведенията си, посветени на есента във всичките й превъплъщения ми изпратете най-късно до 20 наември/неделя/

напомням условията:
- всеки може да изпрати САМО едно стихотворение , посветено на есента
- стихотворението МОЖЕ да е било отпечатвано, публикувано, награждавано, отличавано...и т.н. / идеята е да четем хубава есенна поезия/
- произведенията си изпращайте тук на лични или на art_markoni@abv.bg * Моля, когато стихотворението е в прикачен файл вашите имена и ник нейм да бъдат във файла/
- моля, не пропускайте да напишете две имена, никнейм и града от който пристига стихотворението

До среща!
Маркони

Успех на есенния бал, Маркони!
Поздрав на приятелите от Варна!

Честит Ден на народните будители!

Честит празник и на теб! Нека мисията, на която сме се посветили освети макар и малко ъгълче от необятния свят на красотата. Колкото - толкова, но е важно че в това влагаме всичко от себе си! Laughing

да се обади на Румпел/ Руми Пелова/ ще бъде с автомобил и няма нищо против да го сподели с идващите на бал.

Благодаря на всички, които ме пожалиха и не оставиха стиховете им да пристигнат в последния момент. Хубав, сочен, пълнокръвен и естетски урожай се събира до момента и се очертава един прекрасен есенен бал. Май есенните винаги са много различни и вълнуващи. И като си помисля, че започнахме тази шантава и много красива идея преди...6 години! Представяте ли си! Този бал ще постави началото на седмия четирисезонник. Би трябвало да е 25-ти, но понеже заради приятелят Серго пропуснахме един бал, това е 24-то издание поетични балове, посветени на годишните сезони. И почти се очертаваше да има и СИНАБОНИ, ама Властелинът на всичките сезони - Бойко, пак ще се запилее на накъде. Но е приготвил голяма изненада. Дай Боже да стане този път, но ако не успее - на зимния бал - със сигурност. Жив и здрав да си Бой, то за хубавите работи - все е време... Laughing

Току-що прибрах закъснелите птички- вашите есенни откровения. За тези, които не можаха да се класират в срока с изпращане на стиховете си - вратата ни за присъствие е отворена. Бъдете с нас за да съпреживете тази есенна поетична ферия. До събота! Laughing

Нашите приятелки от Атина обединени в КДК "Нов живец" ни изпратиха награди и дипломи за нова, специална категория, която ще бъде "Есен в сърцето", и съответно за останалите три сезона. Страхотен жест. Така, че тази вечер ще имаме едно отличие по-вече! Laughing

Знам, че с нетърпение очаквате резултатите, но събитията ме засипват едно връз друго и не успявам, за което моля да ме извините. Щеше ми се да ви разкажа с няколко думи, но ще го направя в друго време. Телеграфно и по същество:

БАЛ НА ЕСЕННАТА ПОЕЗИЯ 2016

Рицарски турнир

Предложения за теми:

Соня Георгиева/ veronikas/ София
Есента е любов!
Най-добрият сезон за обичане...

Ивелина Цветкова/
Горна Оряховица
Небето забродира облаци по синия тефтер

Йорданка Андреева/ Астери/ Атина, Гърция
"Тази есен е шантаво истинска,
а в петата ти - трънче разлистено"

Този бал ще се запомни с рекордното си участие на поетични шпаги – цели 6 на брой: Кати Вангелова, Валентина Лозова, Жасмина Колева/дебютант/ Даниела Викторова, Милена Белчева, Павлина Матеева. Всички израха да пишат по стиха на Соня Георгиева. Надявам се да е добър късмет за Жасмина, едва 16 годишна още с първо участие печели поетичен турнир при това с такава сериозна конкуренция! На добър час Жасмина! Ето и нейното участие:

ЕСЕННИ ПТИЦИ
Остатъци от лятото - две мидички,
изгладени от морската вода
и пясък - милиони песъчинки
със златния нюанс на есента;
Перо на птица, кацнала за кратко
и отлетяла към невиждани места
с вълшебство плажно си отива лятото,
освобождава сцената за есента.
И тъжни песни птиците подхващат,
но не разбирам тяхната тъга -
действително, днес лятото изпращаме,
но идва времето на любовта.
Обагрен в златно и червено идва
любовен залез над притихнали вълни,
а птиците се вдигат и отлитат
далече, чак до южните страни.
И тъжните им песни ще утихнат -
с любовни песни ще ги заменят,
щом в небесата позлатени се издигнат
крилати пътници, поели дълъг път.
Докато бавно отминават,
напускайки рождената земя,
във песните си ще възпяват
сезона, най- добър за любовта.

Публикувам и стихотворението на прима на Кати Вангелова,

Есента е любов, най-добрия сезон за обичане.
Всеки порив, всеки полет и зов
е начало на песен и Вселенско обричане.
Писмата в бутика са в стил демоде,
върху есенно листо стих ще напиша.
Любовта твърде късно дойде,
но душата ми започна да диша.

ето и стихотворението на Валенс:

Сплитат своите клони
олиселите влюбени вишни.
Есента е любов
най-добрият сезон за обичане.

Категория: „Най-живописно нарисувана с думи есен“

Номинации:

Румяна Пелова/Румпел/ Перник

Мирише на октомври с индрише
Мирише на октомври с индрише.
Мирише на препечена меласа.
Навярно ароматът е клише
за най-добрата есенна украса.
А утрините ронят листопад,
завихряни от мелодичен вятър.
Погледнеш ли през рамото назад,
ще видиш само призрачното лято.
Ще зърнеш през прощалното гише
несбъднати мечти. Като магия.
Мирише на октомври с индрише,
покълнало в най-дръзката саксия.

Цонка ПЕТРОВА - mig / ВРАЦА

ТРИ КАРТИНИ ОТ ЕСЕНТА
1.
Като за сватба се облякла,
гората, и реди чеиз:
разтворила е всички ракли,
накиприла е всеки лист.
Струят от грейналите храсти
упойващ мир и доброта,
стопяват се – до тиха ласка –
и небеса, и дървеса.
2.
Уж ръснал само малко скреж
студът, при първа обиколка.
Но лист дори не ще съзреш,
ненакърнен от мраз и болка.
Просторите се умориха,
след миг небето ще изпуснат.
И вятърът пристъпва тихо,
тревогата гаси той, с устни!
3.
Каква е тази зла съдба,
нима това е още есен?!
На собствените си стебла
последните цветя се бесят.
Извитите от гърч листа
напомнят дланите на просяк
и аз ми шепна: "Закъснях.
А толкова любов ви нося!"

Светла Гунчева/Rodenavlotos/ Бургас

ЕСЕН
Когато идва, винаги тактично чука
с дъждовна ръкавица по прозореца,
по котешкото гръбче на улука…
Сърце не дава, да не й отвориш,

макар че с нея влиза някакво униние.
Помисляш си – ще поседи,
ще поседи и може би ще си замине.
От стара дама – никакви беди,

а още повече, че никога не идва празна.
Ще наизвади ябълки от чантата си,
масловки-круши ще извади, разни
измислени сладка, дрънчи с бурканите,

нарежда ги по шкафа, по первазите,
/тя - къщата ти да не е палат!/
с хортензии напълва вазите ти,
насища цялата ти къща с аромат,

като че райските градини е изкупила….
„Да има!” Господи, какво да има?
Защо така е нужно да се трупа?
А после те пронизва: „Иде зима!”

Публиката отличи стихотворението на Румяна Пелова. Поздравления!

Категория:„Есен в сърцето“специалната награда от Атина
Номинации:

Юлиян Атанасов/ Варна

Нека бъда до теб още миг

Нека бъда до теб още миг.
Нека бъда.
Дори под дъжда
на моята късна есен,
моля те, нека да бъда.
Да изпия с теб и за теб
последната чаша вино,
тъжна като стиховете,
които така и не ти посветих.

Нека бъда до теб още миг.
Нека бъда.
После ще се стопя -
като първия сняг,
оставил само
усещане за белота...

Елица Ангелова /Voda/ от Калифорния
Есенно възраждане

Ноември ме погледна с тих възторг.
Почувствах се обичана, желана.
С последното си есенно листо
превърза всичките ми стари рани.

Събудиха се мойте сетива,
погалени от мъжката му ласка.
И стана малко чудо след това:
невидимо за другите пораснах.

Ноември ми донесе тишина,
в която се усещам неранима.
У мен покълват късни семена.
Какво, че той е с дъх на ранна зима?

Райчо Русев / Райсън/ София
Късна есен

Да ви попитам: били ли сте
с късната есен в парка?
Сброихте ли вече пилците?
Аз още съм на листата.

Като жълтици пръснати
щедро, неподредено.
Билó що билó по къщите,
тук всичко е пито-платено.

Разхождаме се, говорим си,
очите ми стават влажни.
Есента ми е като любовница,
на която не смея да кажа.

А тя си мисли за някого,
при когото отива след мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.

Май се забавих дълго.
Зимата иде на среща.
Отдавна да бях си тръгнал,
ама – не се усещам.

Най-много гласове събра стихотворението на Райчо Русев. Поздравления!

Категория „Есента като щрих“
Номинации:

Яна Кременска/ Враца
И знам какъв ще е октомври догодина -
без него страшно ще си липсвам...

Мариана Кузманова/ Атина, Гърция
"Ръцете оголени на кестена стар,
чудовища в мокра одежда,
прегръщат душата ми...Студ заваля! -

Рада Капралова/ Пирея, Гърция
Попарени,
листата падат...
Поглъща ги
димяща клада –
догарят
нежните писма
на лятото
до есента.

Поетичният щрих на Яна Кременска получи най-много гласове! Поздравления!

Категория: „Най-музикално нарисувана есен“
Номинации:

Даниела Викторова /Дънда / Варна
СЛЪНЧЕВА ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ЗИМАТА

Тази есен никак даже не свири по ноти –
ни облак, ни дъжд, ни мъгла в ре минор.
Дългобрадото слънце още влачи хомота
по синята нива, в октомврийския двор.

И е толкова светло, неприлично е някак
да преписва от юни топлият щрайх от лъчи.
По пижама и чехли, под зелената стряха,
птичи хор многогласно, по детски звучи.

Хилав вятър, край морето по къси ръкави,
в пясъчен замък търси своя алт саксофон,
две вълни закъсняват, очевидно забравили,
че е време за грохот и притихват в поклон.

А градът прихва в смях и кокетно отмята
назад бледорусия си, непокорен перчем.
Тротоарът сънува цветя под краката ми...
И е лято отново, и е истинско лято, освен:

две сребристи въздишки в очите на мама,
две кристални тъги, две изгубени песни,
който напомнят, че моето лято вече го няма.
По перваза на зимата стъпва слънчева есен.

Стефка Петкова /Инди/ София

ЕСЕННА БАЛАДА
На цветни кичури е, още есента е млада
и всеки паднал лист е като нота.
Като звук, отронен от балада...
Ела я изтанцувай с мен, Животе!
Хвани ме леко и не ме настъпвай!
Виж как внимателно танцувам с тебе.
Най- огнените танци ги пропуснах,
но пък баладата ти...нека е за мене.
Без друго, все в ръцете ти се будя...
В свитите ти на юмруци пръсти.
И усещам по лицето си дъхът ти,
и как ревниво още ме държиш през кръста...
Танцувай с мен, Животе! Направи ме
кралица на пропуснатите танци!
Неизтанцуваното лято, в твое име,
на рамото на есента ми ще поплаче.
Обичаш ме, нали? Аз тебе също!
А можем и един без друг навярно...
Но всяка сутрин в моето легло се връщаш...
А аз не мога да не съм ти вярна...
Танцувай с мене есенна балада!
Напий се, ако щеш! Дори запей!
Аз пак от тебе нещо ще открадна!
И както мога- пак ще те живея!

Павлина Матеева / melange / Варна

УТОПИЧНО
Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.

Нехайният вятър фукливо издуха
септември с дълбок, кадифен баритон
и хор от стрехи - многострунни капчуци -
засвири дъждовен минор във синхрон.

А облакът, тежък от мисли, откликна –
затули чадърено мокрия град.
И слънцето само за кратко надникна
през тънкия процеп от божия свят.

Денят се стопи във нощта бързонога
и аз под стрехите се свих на юмрук –
бездомно врабче, замечтано, че може
към вечното лято да литне на юг.

Публиката определи с най-много пристрастия музикалната поезия на Павлина Матеева.Честито!

Исках да е празнично! Исках да има повече поводи за щастливи усмивки, повече отличени творби, повече запомнящи се мигове!
Това бе всичко от мен до този момент. ОЧаквайте включване със всички участвали творби. На отличените – първи между равни ЧЕСТИТО!
Маркони!
Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите