ето още една тема която сигурно няма да ви остави безучастни

http://www.ploshtadslaveikov.com/kak-izdatelite-samoubivat-balgarskata-literatura/

не бих казала че съм съгласна с всичко написано. В момента нямам време да си формулирам мисълта, но ще ми бъде интересно вие какво мислите приятели.

Laughing

Гост

Tази статия, Markoni55, всъщност вече е „опоскана” другаде, при това от хора, които не са като ...Иванчо, който отишъл на изпит, но единственото, което знаел било, че краставицата съдържа 90% вода и дори когато го попитали каkво знае за Суецкия канал, той казал:
„Суецкият канал е... ъъъъъ продълговат като краставицата, която съдържа 90% вода.”
Затова си мисля, че дори да поставите темата „Интермодалните похвати в Трансцеденталния сюрреализъм”, Иванчо пак ще довтаса, за да ни каже гръмогласно, че „Трансцеденталният сюрреализъм е... хрупкав, като краставицата, която съдържа 90% вода” и... край на горките похвати.
Всъщност, това поведение би било поносимо, дори забавно, ако ги нямаше хората, които да насърчават Иванчо в манията му по ... краставичарството.
Иванчо ще си намаже филия с шипков мармалад, ще я поръси с тичинков прашец от тиквен цвят и ще иде да си я ръпа до въртележката, едва когато разбере, че неговото краставичарство, всъщност не интересува никого.
Дотогава, обаче, и Силвия Недкова, и Виолета Станичич, и цяла армия изтъкнати ерудити и културтрегери, могат да си пишат извисено и до посиняване – да, ама „Глас в пустиня” е това.
Пееш ми Пенке ле, ама Иванчо е тука да продава краставици.
А сега някой ще предложи ли краставичка? Иванчооооооооооо!
Laughing

Гост

Когато автор в литературен сайт по толкова отвратителен начин обиди не просто авторка, а дама, единственото, което е длъжен да направи, е да не се мярка повече тук, защото всеки дори с частица почтеност ще направи точно това.
"от 4eren_angel на 26.08.2016 @ 23:36:14
(Профил | Изпрати бележка)
Най-после и малко стойност! Само че долу, а не горе. Smile
Хензел и Гретел, в яростна атака срещу нахалника, който довтаса, за да им обърка Литературното 69... Дали ще излезе и Рапунцел, за кратка Литературна солова мастурбация? Какъв спектакъл!
Отивам за пуканки, връщам се и сядам на първи ред. Продължава, нали?
Smile

Хайде, Геле, изнасяй се. Да обиди така дама е непростимо и нищо не би трябвало да те накара да се мяркаш тук.

ХуЛитер Записан(а): Feb 14, 2014 Мнения: 9

Някой може ли да ми каже формулата, по която се изчислява кои текстове са "сериозни и истински" и кои - "плява"? Да знам от тук нататък да загърбя личните си предпочитания и да се уповавам на тази формула...
Rolling Eyes

Гост

Много е лесно и удобно да се обвинят издатели, читатели, институции и изобщо международното положение, а авторите да се изкарват гении и жертви на цялата вселена.
Да, но главната причина са като че ли самите автори. Качеството на издаваните от тях книги е на нивото на всичко останало - всеки трети българин се е юрнал да издава книги, прекрасно знае, че ще ги прочетат само пет души от най-близките му, но дори и това не е сигурно, че няма да спечели и 5 лв от издаването, но се юрва да става и той писател. Манията на разни некадърници да издават книги парализира издателската дейност.
Както е с киното, театъра, живописта и изобщо изкуствата днес - българската литература е ялова. След като издателствата дават възможност да се чете истинска литература, и художествена, и научна, и всякаква от чужбина, никой няма да си хвърля парите за нашенските бездария. Crying or Very sad

Когато пуснах тази тема беше ме заинтригувала, но нямах време да споделя въпросите, върху които ме накара да разсъждавам. Изненадах се, че и тя стана повод за лични подмятания и чешене на его.
Дори и да е била разчепквана някъде другаде реших да я препратя тук, защото познавам доста хора в този сайт, които не ползват Фейсбук. Очаквах тук да бъдат споделени впечатления от личен опит с издателства. Както и да е. Споделям това, върху което ме накара да се замисля тази статия.
Намирам известно сходство между работата на издателствата и галериите.
И двете не обичат да работят с автори, които ги ползват само за платформа за изява и са готови да ги зарежат, прескочат за някой лев повече. Скачат като бълхи от издателство на издателство/ галерия/ да разнасят творбите си с идеята някой да наддава за тях. Моето разбиране за съвместната работа се нарича ДОВЕРИЕ. То се изразява и винаги давам този съвет, когато някой си търси издателство, в преценката на хората с които ще работиш. Едно издателство или галерия, имат визия, политика, отношение, които при внимателно проучване и наблюдения можеш да усетиш. Ако това ти допада - представи себе и текста си / респективно творбите си/. Дали ще бъдеш одобрен? Зависи как си се преценил. Винаги, когато дойде нов автор преди да ми покаже своите творби му предлагам да се качи на второто ниво, където е съкровищницата и съхранявам всички картини и да прецени как ще се чувстват неговите в такава среда. Мисля, че същата трябва да е преценката и на кандидатстващия писател или поет. Моето изискване е да е различен, т.е. да не бъде сбъркан с някой от тези, които вече имам, но като ниво да не им отстъпва / разбира се нямам предвид "тежката артилерия". Винаги обаче съм се ръководила и от интуицията си - какъв човек е този автор. Като творец той ще се развива, ще израства, но ако като човек е от онези, на които Бог е дал талант, но не и сили да го носят...Съжалявам. Мога да мина без него. Поемам все още рискове с млади автори. Но искам да работят, да се развиват. Процесът на популяризацията да бъде двустранен. Да не се опитват да примъкнат клиент, забелязал ги в галерията до ателието си, само защото "ще спестим комисионната на галерията". С пишещите е същото - Работи и популяризирай и ти своята книга. Не чакай само издателството да я рекламира. Използвай всички свои възможности. Не е малък и за подценяване фактът, че определено издателство е застанало зад теб и творбата ти. Сещам се за приятели, които за своя сметка представиха книгите си във Варна. Издателството ги подкрепи, но не пое всички разходи. И не го направиха за да продадат "своите екземпляри", а за да помогнат на своята творба да поеме пътя си. Това е позиция.
Другото сходство е в "дългата линия". Имам предвид, "една птичка пролет не прави". Налагането на един автор е дълъг процес и отнема много енергия. Ако той е написал/нарисувал/ един шедьовър и смята че това стига до края на дните му - не става. Подскачам когато дойде автор и ми каже: "Вече съм събрал около 20 работи и искам да питам за изложба". Не е сериозно. Същото е и със стиховете и разказите. За една изложба или книга не е достатъчно да си "събрал" количество, а да си "отсял" от количеството. А ако е роман, да имаш вече идея за следващ...Убедих се от разговорите си с различни автори и издатели, че и в издателската дейност е предимство, ако творецът има готовност за следваща книга.
Да, във времето са останали култови творби, поради които сме запомнили и авторите, но това не значи, или са единици, тези които не са работили къртовски през останалото време.
Беше ми много приятно когато на Салона на галериите в НДК Аксиния Джурова попита известния художник Любен Пашкулски защо е представен от варненска галерия. "Това е моята галеристка Аксиния" И ако с галериите е по-различно, не можеш да ограничиш автора да работи само с една галерия/ освен ако тя има филиали в много градове/ то с издателствата е просто задължително, или поне аз го разбирам така. И ме кефи, когато казвам - Моят сайт - Хулите! И това е така.

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2011 Мнения: 49

Е, Ваня много дълбока тема си подхванала мила.Издателствата са куп, и в тях като навсякъде се назначават млади хора кога с опит, кога не...Всичко е толкова комерсиално, че качеството на издаваното може всякак.А на мен по- силно чувстваща се като читател ми е все по-трудно и пилеещо времето - е да чета всяко заглавие в книжарница от поезия, проза, публицистика. Просто целя на сърце.Пък и да си го кажа направо има една медия, която кани автори, преводачи, в разговор и като ми лепне творбата и автора никога не съм се лъгала в покупките на книга.Така се ориентирам в моите избори.И забелязвам една тенденция у познати да пишат.Дори стари на възраст- не мислили, че ще се занимават сериозно с това.Хубаво, ама писането е бягство от реалността, от живот в настоящето, от творчество на мига.Пишат някои от носталгия по неслучено, неизживяно и т.н. Няма лошо такова е времето.А редакторите са все по- повърхностни, няма критици като Пантелей Зарев, Милена Фучеджиева, Симеон Султанов.Това е моето мнение, дано е скромно пък и не слагам всички издателства под един знаменател.
А за галериите, скромен опит имам.Оставяла съм в три галерии.В две не ми провървя.Отивам разговарям, за да почуствам галеристката. Едната я чувствах комерсиално насочена, в това не виждах нещо лошо.Просто си учех урока, ако стане нещо,то и двете имаме взаимен интерес.Не ме съпоставяше с колеги, аз съм аматьор и тя има интерес да ме представи и продаде.Много симпатична дама и до сега си я харесвам.
Другата галерия ме държа в напрежение за продажба месец и нещо.Провокираше вкуса на клиента и аз понеже не съм продуктивна в творчеството си за месец,просто не се получиха нещата.И тази дама още си я уважавам.
Третата галерия държа три неща две години. Собственичката имаше забележки към мен да съм по- заземена в творбите си.На следваща година ме взе.Никога не съм поставяла условия...Каквото и както се получи.И накрая, най- красивата ми творба изчезна...Всяко свое нещо творецът го чувства като дете!Боля, но бях привързана към собственичката и тя реши проблемът, като ми плати сума, по договореност.Това е!Цени и на трите места не знаех какви да оставя, напипвах, учех в движение.
Една творба продадох сама, в непринуден разговор с една продавачка в магазин.Колко- толкова.Доволна- доволна!По принцип изкуството е нещо много субективно, относително, нематериално трябва да се познават вкусовете на клиента и най- вече "как" да се рекламира, как да се продаде, как да убедиш клиента да купи,маркетинг на вкусове, начини да се презентира. Мъчна работа, но щом е създадено за хората все трябва да се стигне до сърцата им!
Колкото пъти влизах в галериите и на трите места дамите казваха колко е трудно...Очакваха празниците с особено вълнение да се увеличат продажбите.И все пак имаше творби,без да са шедьоври и се купуваха.Как, защо?! Акрил- "масовки" със стари къщи, натюрморти, цветя, пейзажи- явно има хора дето им лепи сърцето.Не е по правилата на живописта за съчетание на цветове, на форми, на светлосенки ...А колко критика понесох за мои неща от "разбиращи" художници.Затова се уповавам на собствената си вяра и не ми пука за мнението на Н- тия художник.Когато се срещна с жената от галерията и ми казва:"Нямат хората вдъхновение да творят, не са ми носили скоро.Като изпаднат в някакво настроение и не им се рисува,може да се разтушват с чашка!" На всичко му се намира начина как!Радвам се за теб Ваня!Ти си прекрасен човек и творец, справяш се!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите