Имигрирали птици лирика на Добрина Николова - Ортега

За втори път ще представям стихове на Добрина Николова- Ортега. Предишната ни среща беше преди седем години. Тя не е променила стила си, подобрила е испанския и новата й книга излиза и на двата езика.

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"
Представя
„ИМИГРИРАЛИ ПТИЦИ“
поетичен сборник на
ДОБРИНА НИКОЛОВА - ОРТЕГА
18.30 часа 28.07.2016 г.

Имигрирали птици
Всяка утрин се будя под чуждо небе
с песента на имигрирали птици.
Плачат сетивата ми.
Понякога най- тъжна е душата.
Тук всичко си има цена:
мирисът на лавандулата,
маслиновите храсти
и берачите на маслини,
излегнали се щастливи
под техните сенки,
цветът на мандариновия лист,
лястовиците със своя
тъжен лястовичи смях,
силата на Сизифа,
превърнала се в планина!
А малкото камъче, родено от нощта,
по- скъпоценно става –
превръща се в мост,
по който денем и нощем вървя,
за да стигна до вас,
следата ви да не изгубя.

Свободата на птиците
...Нравствеността у съвременния човек – в личен и глобален план – е определяща тема в повечето творби на Добрина Николова. От този първи цикъл можем да посочим още : „Декаденция“, „Чиста пътека“, „Колко пъти съм вървяла по пътища чужди...“, „Бягство“ – С нея е свързано и имигранството, застъпено в едноименни творби: „Имигрантът е като лист от дърво...“ и „Имигрирали птици“.
...Стихотворението, от което иде и заглавието на книгата, е показателно за умението на авторката да пресъздаде заобикалящата я среда, в случая - Испания: с мириса на лавандула, берачите на маслини, цвета на мандарините и смеха на лястовицата....
....Една от находките на авторката:
Градът е общество от минувачи.
Преди това като съждение е изказано:
В самотния следобед тегнат
Безбройните значения на здрача.
А след него приглушено:
Животът поотделно ни е нужен,
за малко в него приютени.
...
В ризата бяла на Бога
мама живее.
Подобно видение може да се роди само в детското въображение. Само то, запленено от тайната – къде е нейният дом, може да оповести накрая по такъв непосредствен начин:
Веднъж отиде звезда да ми донесе,
Но никога не се върна.
Спираме се подробно на това малко стихотворение, защото то би намерило място във всяка антология посветена на майката.
...В интерпретацията на Добрина Николова това “бавно преминавали през времето“ е съпроводено с упорството на „борещото се момиче, уморено вече“, разбрало, че взаимността е много повече от това „нищо мое“ и „всичко твое“, за да дойде поетичното откровение:
По облаците ти изпращам стих,
Най- сложното се крие в него –
две очи дъждовни и едно сърце самотно.
Отзивчива за всичко около себе си, в стихотворението “Всеки ден нареждам пъзела...“ поетесата отново с горчивина припомня за скитащите бездомни; за имигрантите, стиснали вързопчето на своя живот и надежда; за бойното поле, където гълъб не прелита. Това е тревога за съдбата на човечеството – тежест, която всеки от нас е длъжен да носи...
...Изглежда, най- тежък е товарът на имигранството.
/със съкращения от рецензията на Йордан Палежев/

Примамете повече "имигрирали птици" в АртГалерията, че повечето лежат по пясъчната ивица с измислени криминалета, вместо да четат хубави стихове!
Успешна премиера!
Щастие и успехи!

радвам се че ти допадат стиховете на Добрина.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите